Забелязвам, че от седмици не съм правил никакви нелепи подмятания и веднага се коригирам с два цитата (подчертаването е мое):

The Stab-in-the-Back Legend (“Dagger-stab-in-the-Back Legend”|German: Dolchstosslegende) was a popular, right-wing political legend of post–First World War Germany, which remained current until the eve of the Second World War. In attributing Imperial German loss of the war to the public’s failure in answering their “patriotic calling”, and to the war effort-sabotage of the Socialists, the Bolsheviks, and the Jews, and not to the Reichsheer’s inability to engage battle, it exonerated the military of their defeat…

Historically, the Dolchstosslegende proved important to the political ascension of Adolf Hitler; as the Nazi Party grew, it maintained an original, true-believer base, embittered Great War veterans who believed the patriotic legend and its mythic interpretation of Germany’s recent military history. The Dolchstosslegende ideologically encapsulates the justifications of Nazi Germany’s persecution and murder of Jews, Communists, Socialists, intellectuals, and gleischaltung, bringing into line every dissident.

Wikipedia contributors. Stab-in-the-back legend. Wikipedia, The Free Encyclopedia, 25.02.2010, 01.03.2010.<http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Stab-in-the-back_legend&oldid=346379117>

Вторият цитат е в контекста на Деветоюнския и Деветнадесетомайския преврат:

Националният идеал не е постигнат въпреки победите на бойните полета на три войни… Отговорните български политици не се оказват достойни за подвизите на храбрата българска войска и нейните водачи имат моралното право да запитат гневно под страданията на крушенията – „Защо?“.

Безпартийната власт има своите предимства, понеже надхвърля тесните предели на партийните интереси… Авторитарното управление понякога означава и авторитет на държавата, твърде накърнен от обществените сътресения и междуособици… Партиите са забранени, но партийният синдром е неизкореним и продължава да нанася поражения на политическия живот.

Марков, Георги. Предговор. // Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, Сиела, 2007, с. 45-47

Ако някой случайно не знае, авторът не е някоя от звездите на вестник „Атака“ или телевизия „Скат“, а действащият директор на Института по история при Българската академия на науките и бивш разведчик под медиевистичния псевдоним Роман.

яну 272010
 

Напоследък не пиша много тук. Което се дължи, освен на мързел, и на технически подобрения (двете често вървят ръка за ръка :) ). Вместо да скалъпвам такива недоносчета, направо изсипвам връзките в identi.ca (RSS).

 

Чета тук как някакъв доцент от Търновския университет хленчи, че му били откраднали историята, зер няма да има какво да преподава вече. Да не остане назад от гърците.

А ето какво пише един професор от Софийския университет преди близо век:

Историята на Охридската църква е история на осемвековна духовна независимост, бих казал духовна суверенност на Македония. Политическата власт в тази земя била турска, но духовната е принадлежала на самата нея в лицето на народната ѝ църква, която е обхващала по-голямата част от тази земя и чието паство е съставлявало грамадното мнозинство в нея, както е и днес…

Автономистичният дух на Македония не е нов, а е рожба на нейния исторически живот. Той бил развиван от автокефалната Охридска църква. Историята на последната ни уверява, 1) че Македония има право и е способна и за политическа самостойност тъй, както е могла да съществува 8 века като независима духовна организация; 2) че, както в старо време е била основа за духовно обединение на балканските народи, тъй и сега тя може да се превърне от ябълка на междубалкански раздори в звено на общобалканско братство.

Джуджетата, викат, виждали по-далеч, но когато са стъпили върху нечии рамене.

 

След разговор на маса снощи, правя класификация на министрите в сегашното правителство, според вида на последната им работа:

  • Политическа длъжност (5): Борисов (СО), Цветанов (ГЕРБ), Желева (ЕП), Н. Младенов (ЕП), Т. Младенов (Община Враца)
  • Държавна служба (7): Попова (ВКП), Найденов (СО), Цветков (СО), Караджова (МОСВ) , Нанев (БЛС)*, Димитров (НИМ), Нейков (ЦСКА)*
  • Друго (5): Дянков (СБ), Трайков (ЕВН), Плевнелиев (Линднер), Рашидов (-), Игнатов (НБУ)

А ако върнем политиците във времето, преди да заемат изборен или партиен пост (което се пада някъде през последните 4 години, не толкова отдавна):

  • Държавна служба (11): Борисов (МВР), Цветанов (СО), Желева (СУ), Попова, Т. Младенов (МТСП), Найденов, Цветков, Караджова, Нанев*, Димитров, Нейков*
  • Друго (6): Дянков, Н. Младенов (СБ), Трайков, Плевнелиев, Рашидов, Игнатов

Общо взето, според очакванията ми. Хората, получили положителни отзиви, са ясно обособени и според професионалното си минало. А повечето номенклатурчици стоят на сянка, което подобрява общата представа за качествения състав на правителството.

* За простота отнасям квазидържавните обществени организации към държавната администрация.

 

Rumeli_hisari

Изглед към Босфора от Румелихисар, 2007 година

Нови статии

По-интересните нови статии за предишната седмица:

Останалите 470 нови статии: тук »

 

Някои имена трябва да бъдат запомнени (и добре индексирани):

  • Даниела Стойнова, БНР
  • Мила Едрева, БТА
  • Данаил Войков, БТА
  • Юлия Колева, Медийна компания
  • Красимир Делчев, БГНЕС
  • Искра Сотирова, 24 часа
  • Ана Павлова, Днес+
  • Хари Касабов, в. Черно море
  • Елица Виденова, телевизия Черно море

Сещам се за фотограф на една от споменатите фирми, който през февруари 1997 се възмущаваше, че колите на някои медии минавали през кръстовищата, а на него му пречели да храни децата си. Моите сигурно гладни ходят.

© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha