Фитдайзен, Йорг-Петер. Дания. От наченките до наши дни. София, Рива, 2007, 320 с. ISBN 978-954-320-124-2
Идеята за тази поредица на издателство Рива е доста добра, но реализацията често е на принципа „по-добре от нищо“.
1. За мен книгата беше интересна, защото не познавам темата. Винаги съм си представял Дания по-близо до холандския модел, но изглежда нещата са по-близки до юнкерска Прусия или фантасмагориите на Ленин за преход от феодализъм към социализъм – крепостничеството се запазва до втората половина на 19 век, редуване на умерено консервативни с ултраконсервативни правителства, после директен скок в социалистически експерименти.
2. Преводът (Светлана Малковска-Старирадева, Владимир Старирадев) е общо взето нескопосен. Десетки несъгласувани изречения, в няколко случая изобщо не успях да разбера смисъла им, тук-там неудачни буквални преводи на наложени имена и термини. Но и по-зле може.
3. Идеята да се преведе история на Дания, писана от немски автор, не е много удачна. С една подобна история на Финландия някак си го преглътнах, но в случая двете страни се държат гуша за гуша от двеста години. Ако някой смята да прочете една книга за българската история в живота си, определено не бих му препоръчал сръбски автор…
4. Авторът е доста левичарски ориентиран и силно тенденциозен. Частта за съвременната история прилича на поучителен памфлет, който да послужи като аргумент в някакви германски политически спорове. Освен че е дразнещо само по себе си, това звучи съвсем неуместно за човек като мен, който не познава детайлите на германската политика.