Днес се опитах да науча повече за двете паднали козирки във Варна. Задачата прилича на гадаене по вътрешности – медиите, както обикновено, са некомпетентни. Резултатът от експертизата вероятно няма да бъде публикуван, а отразяването му ще е с подобна ефективност.

По всичко личи, че в двата случая причината за разрушението е различна – и конструкцията, и метеорологичната обстановка нямат нищо общо.

Козирката на банките

pointmap

Първата козирка, паднала по време на снеговалеж на 2 януари, е стоманобетонна конзола, на пръв поглед доста дебела, но и дължината изглежда голяма. На нея имало закачени някакви рекламни пана. Възможно е те да са довели до допълнително задържане на сняг, но такъв ефект така или иначе би трябвало да е отчетен, тъй като основният покрив е по-висок. Теглото им надали е съществен фактор, сравнено с теглото на самата козирка.

През няколко метра над козирката са останали да висят някакви железа. Предполагам, че са допълнителни опори за рекламните пана и нямат връзка със случая.

По цялата дължина на контакта на козирката с основната сграда не се виждат остатъци от армировка, а и начинът, по който са паднали остатъците, не говори за много дуктилно разрушение. Без да разбирам много от стоманобетон, бих казал, че надлъжната армировка е с много по-малко от необходимото.

Така и не разбрах кой е проектант или изпълнител на сградата.

Козирката на Пикадили

pointmap

Козирката на Пикадили е стоманена и е паднала на 7 януари, при топенето на снега. За съжаление не открих снимка, на която да се вижда носещата конструкция под ламарината. Като се има предвид, че самата козирка е останала цяла, проблемът изглежда отново е в нейното закачване към основната сграда. По скромното ми мнение, детайлът на запъването е правен набързо, вероятно от някой без много опит със стомана.

В един сайт прочетох забавното мнение, че козирката се е срутила, тъй като не е била почистена от снега, който след затоплянето на времето е станал мокър и тежи повече. Първо, не, козирките не трябва да падат и без да има дежурен по чистенето на снега. И второ, не, мокрият сняг действително има по-голяма плътност, но общото тегло не се променя от затоплянето на времето.

Аз бих заложил на плъзгане на снега към външния край на конзолата или падане на сняг от по-висок покрив. Конфигурацията на покрива не може да се види добре на снимките, та не може да се каже кое от двете.

Сградата е строена през 1999 г. Изпълнител е Лъки (temporary under construction!). [ред. 12.04.2011: Но самата козирка е добавена по-късно от друг изпълнител.] За проектанта пак няма сведения.

 

Не знам откъде ми хрумна, но реших днес да разгледам сайта на т.нар. конкурс Сграда на годината – място, където някакви архитекти излагат свои творения, които намират за представителни, след което сами си ги оценяват, като често предварително се знае кой трябва да спечели.

Понеже съм прост, разгледах само по-утилитарните сгради, където се надявах да не попадам на естетизмите на haute couture. Следват илюстрации:

El_Control.jpg

© 2007 неизвестен автор.

Това не е хотел 4 звезди, това е производствена сграда. От десет други снимки на въпросната сграда, само на една се вижда производствено помещение.
Argogroup.jpg

© 2007 неизвестен автор.

Това също е производствена сграда. От текста научавам, че тя е първата по рода си в България. Така и не се разбира в какъв смисъл, може би защото успешно съчетава три различни функции: производствена, складова и административна? Каква невероятна идея!
Ceresit1.jpg

© 2007 неизвестен автор.

Тук на пръв поглед е прилично…
Ceresit2.jpg

© 2007 неизвестен автор.

… но от другата страна си личи, че е работил архитект.
Mobexpert.jpg

© 2007 неизвестен автор.

Когато през лятото видях готовата фасада на това чудо, изпаднах в бурно веселие. Такова откровено име, в комбинация с цвета, който на времето ВИС използваха за супермаркетите Оазис… След повторно обмисляне, първичното значение на mob също изглежда удачно.

Впоследствие разбрах, че инвеститорът е румънски (което обяснява цветовото решение) и mob изглежда е съкращение на mobilier (мебели). Прозата на ежедневието… :D

Между развлекателния материал се срещат и няколко прилични неща, но се набива на очи разпространената сред архитектите идея, че сградите не трябва да приличат на това, което в действителност са. Защо трябва промишлена сграда да се пълни с полирани гранити и дограми със скрит профил? И ако инвеститорът е искал това, защо го представяш в някакъв конкурс като пример за производствена сграда?

 

МИК 112, май 2002 г.

Както много хора знаят, Буран е първият съветски космически кораб за многократно използване. Също така е последното творение на съветската космическа програма. За да бъде превозван из широката страна е построен (в един екземпляр) най-големият самолет в света – Ан-225.

Не толкова известно е какво се случва с проекта по-късно. Първоначално се планира да се произведат 5 кораба Буран. В действителност са произведени два и още един е частично завършен. От двата само един извършва полети. Всъщност само един – през 1988 г. След това се съхранява на космодрума в Байконур.

До 2002 г., когато в 11:35 на 12 май сградата, в която се намира, пада върху Буран и ракетата-носител Енергия. Загиват 7 души, още един е безследно изчезнал.

Монтажно-изпитателният корпус на 112-та площадка, в който се намира Буран, представлява петотворна сграда с дължина 240 m. Състои се от два отвора с ширина по 34 m и височина 30 m и три отвора с ширина 40 m и височина 60 m. Покривната конструкция е от стоманени заварени ферми. Сградата е построена през 1967 г.

От какво е паднал покривът? Както често се случва, поредица от извършени глупости:

  • При изпълнението част от минералната вата е заменена с керамзит, с което е увеличено теглото на покрива
  • Покривът е оставен да тече в продължение на години
  • В резултат на продължителни дъждове топлоизолацията поглъща вода, което увеличава допълнително теглото
  • При провеждания ремонт в части от покрива са натрупани демонтирани елементи, както и материал, с който те да бъдат заменени

В официалните доклади не става дума за това, но подозирам, че е възможна и корозия на възли от конструкцията.

Резултатът може да се види тук и тук.

 

Къде чрез данъци, къде чрез такси за ползване хората изграждат скъпоструващи съоръжения за общо ползване. Но понеже не вадят левчетата от джоба си в буквалния смисъл, отношението им към тях покрива дефиницията на вандализъм.

Открийте 77-те прилики в следните случки от последните дни:

  • Във Варна някакви дюлгери (Анонс ООД) подкопават магистрален водопровод ?1000 и оставят половината град без вода. Разходите за ремонта, неизползването на услугата и хигиенните рискове вероятно са стотици хиляди. Нали укрепването на изкопни откоси е отживелица.
  • Главболгарстрой затваря за пореден път Околовръстния път на София. Без предупреждение. Естествено, няма временна сигнализация и обозначаване на обходни маршрути. То всъщност и обходни маршрути няма. По груба сметка разходите от забавянето на движението са около 50 хиляди на ден, без да броим увеличения брой ПТП-та.
  • Шофьор на самосвал на строителен обект в квартала тръгва с вдигната каросерия и заземява 20-киловолтов електропровод. Няколко квартала остават без ток за половин-един час, веорятно има допълнителни разходи за цялата елктропреносна система в района, за да компенсира разликата.
  • Други незнайни дюлгери преди поне два месеца разравят две ленти от Симеоновско шосе. По моя оценка работата може да се свърши за 2-3 дни при добра организация. Пак по моя сметка, разходите от забавянето на движението са около 5-10 хиляди на ден.
  • Подобни специалисти преди повече от половин година правят изкоп за основи до Околовръстния път, Младост 4. Както казах по-горе, изкопите не трябва да се укрепват. Вместо това се поставя ламаринена ограда и дървени магарета в едната лента на Околовръстния път, част от Републиканската пътна мрежа.
© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha