Гледайки неочаквания медиен отзвук на кампанията срещу събарянето на Хотел „България“ (виж http://sofiazanas.blogspot.com/), в главата ми се зараждат параноични мисли.
То не са телевизионни предавания, даже вестник „Дума“, според някои финансово свързан с инвеститора, се е изказал срещу проекта. Цялата работа прилича на продължение на успешен филм. След като цяло лято слушахме за един скромен хотел във Варвара, а междувременно се построиха няколкостотин мастодонта…
Та се чудя за какво ли става дума в действителност. От известно време се говори за затваряне на Кремиковци и промяна на градоустройственото предназначение на територията му. Това би било най-голямата сделка с недвижими имоти в България, но надали някой би бил против (освен някои профсъюзни деятели), така че изглежда трупът е заровен другаде.
Времето ще покаже, както винаги.
Четейки тези редове си мисля, че дори хората които са „вътре“ в бранша не винаги успяват да избегнат типично българския синдром на „черно-бялата“ позиция. Това, че една сделка с недвижими имоти в България би била най-ГОЛЯМА и ще бъде на мястото на гнойния цирей Кремиковци не я гарантирана нито като публично изгодна(макар за определен тесен кръг ще бъде такава), нито екологично по-добра. За това си има световно отработени механизми, има международни АРХИТЕКТУРНИ конкурси за идеи, а не шуробаджанашкото шушу-мушу и възлагане на строителство на хора които са създали фирми и дейност защото вуйчото владика е на власт.
Хотел България е пример как доста хора в България заемат позиция по въпрос за който са едностранчиво информирани, но за това пък позицията им е категорична.
И тъйкато случайно попаднах на естетската оценка на автора Спас Колев към музея Гугенхайм в Билбао, моите уважения към инженнер строителя, но този музей който не му харесва е харесал на много други хора които ежегодно го посещават и други от които е зависило неговото строителство. Този музей би могъл да изглежда добре и в много други минималистични, по-евтини варианти, но архитектурата е партитурата на която строителят трябва да свири. Този строител е толкова по-добър колкото по-точно е изпълнил обекта. Това в България дълго не важеше, сега вече има някакъв минимален шанс да се доближим до истината.
Не всичко е квадратни метри килограми или евро на метър квадратен.
Хм, препрочетох какво съм писал, но не видях да съм заемал някаква позиция за хотел „България“. Нито да съм твърдял, че историята около Кремиковци ще има „публично изгоден“ резултат.
Споделях само няколко мисли за неочаквано (според мен) големия отзвук в медиите на случая с хотел „България“. Което е нещо съвсем различно.