От новите статии
Пеги Анет Уитсън (на английски: Peggy Annette Whitson) е американски учен и астронавт от НАСА. Тя е единствената жена в света командир на Експедиция на Международната космическа станция (МКС) и към октомври 2011 година ежената с най – много дни в космоса – общо 376 денонощия и 17 часа. Пеги Уитсън е родена на 9 февруари 1960 г. в Маунт Еър, Айова. През 1978 г. завършва местната гимназия, а през 1981 г. получава с бакалавърска степен по биология и химия в Айовския колеж Уеслиън.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, NASA.
Мария де ла Мерседес Бурбон-Орлеанска е френска принцеса, испанска инфанта и кралица на Испания – първа съпруга на испанския крал Алфонсо XII. Мария-Мерседес е родена на 24 юни 1860 в кралския дворец в Мадрид като Мария де ла Мерседес Исабел Франсиска де Аисис Антония Луиза Фердинанда Фелипа Амалия Кристина Франсиска де Паула Раймона Рита Кайтана Мануела Хуана Хосефа Хоакина Анна Рафела Филомена Тереза Сантисима Тринидад Гаспарина Мелчора Балтазара ет омни санкти д’Орлеан и Бурбон, инфанта на Испания . Тя е дъщеря на френсккия принц Антоан Бурбон-Орлеански и инфанта Луиза-Фердинанда Бурбон-Испанска.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, неизв.
Леринската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти във Лерин. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града. Действията ѝ са силно затруднени от многочисленото гъркоманско население и от факта, че Лерин е седалище на гръцката Леринска епархия.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, неизв.
Панос (Панайотис) Мейданис или Цолакис[1] (на гръцки: Πάνος (Παναγιώτης) Μεϊντάνης, Μεγδάνης или Τσολάκης) е гръцки хайдутин, арматол от Македония, действал във втората половина на 17 век. Мейданис е роден в леринското влашко село Писодер, тогава в Османската империя, днес Писодери, Гърция.[2] Действа предимно в Източна и Централна Македония, започвайки от региона около Кожани. В 1660 година действа в района на планината Синяк, където защитава местното население от набезите на османските турци.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, неизв.
Михаил Фьодорович Миркович (на руски: Михаил Фёдорович Миркович) е руски офицер, генерал-лейтенант, началник щаб на Виленския военен окръг, участник в Руско-турската война от 1877—1878 година. Роден е на 17 септември 1836 година в семейството на Гродненския, Мински и Белостокския генерал-губернатор, генерала от инфантерията Фьодор Яковлевич Миркович. Учи в Пажеския корпус, от който излиза на 17 юня 1854 година като корнет в Конния лейбгвардейски полк. В същата година е в състава на войските, охраняващи крайбрежието на Балтийско море от възможен англо-френски десант.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, неизв.
Историографията в Република Македония или разговорно македонска историография, е съвкупността от научните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Република Македония за изучаването на историята на областта Македония. Способите, с които работят историците в Република Македония, често са определяни за ненаучни, а научните им издания често са критикувани заради съдържащи се в тях фалшификации и манипулации. Македонската историография е силно политически обременена[1].
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, НРБ.
Кармравор (на арменски: Կարմրաւոր եկեղեցի; в превод „червеникав„, заради цвета на купола) или Сурб Аствацацин (на арменски: Սուրբ Աստուածածին; в превод „Св. Богородица„) е арменска църква от 7 век. Построена е от свещениците Григорий и Манас. Разположена е в източната част на град Ащарак, Област Арагацотн, Армения. Според местна легенда три сестри живели в град Ащарак и трите се влюбили в един и същ човек – принц Саргис. Двете по-големи сестри решили да се самоубият в полза на най-младата им сестра, като се хвърлили от ръба на ждрелото.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: CC-BY-SA-3.0, Travis K. Witt.
Още нови статии от седмицата.

  One Response to “Уикипедия: 42/2011”

  1. ха, ходил съм в писодер. минавал съм де ;-)

 Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

   
© 2024 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha