Тези дни получих здравословен прилив на злорадство. През октомври MIT са завели дело срещу един от любимците ми, Франк Гери, архитект на умопомрачаващо грозния Музей „Гугенхайм“ в Билбао и виден представител на деструктивистката мода в архитектурата.
Става дума за поредното му недоносче (на картинката), построено през 2004 г. Сградата е с площ към 65 хиляди квадратни метра и струва към 300 милиона долара, т.е. не е шегичка. MIT обвинява Гери и изпълнителя Сканска, че не са си свършили работата и това е довело до:
- течове
- напукване на стени
- поява на плесен
- запушване на канализацията
- падащ лед и парчета от сградата, които задръстват евакуационните изходи
От Сканска твърдят, че са предупреждавали Гери и са настоявали за промени в проекта. Той пък смята, че проблемите са дребни и обичайни при сложни проекти. Последното не ме изненадва, човекът е архитект. А фактът, че е взел 15 милиона долара за проекта, само затвърждава мнението ми, че минималните цени няма как да подобрят качеството на проектиране.
А иначе, всеки, който някога е правил покрив, лесно може да предскаже, че такова чудо няма как да не протече отнякъде.
Общият извод е, че когато правиш сграда, която не прилича на сграда, създваш всички предпоставки тя и да не се държи като сграда. Справка в Уикипедия: основната функция на сградата е „да предпазва хора или предмети от атмосферните въздействия“ (това май аз съм го писал :)).