Занемарил съм бележките за прочетени книги, но тази не бих подминал.
Видински, Емануил А. Картографии на бягството. Стигмати, 2005. ISBN 954-9521-98-2
Ако не ме подвежда първоначалното впечатление, това е най-доброто от български автор, на което съм попадал от Радичков насам. Наистина, книжката е малка, но обикновено и десетина страници стигат, за да попадна на нещо дразнещо, което да се закача по ноктите. Не и тук.
Четири правописни грешки. Плюс „подплътявам“, за която допускам, че е умишлено създадена дума.
(Да извиняват засегнатите, но като че ли от години неоснователно асоциирам автора с ВБВ и Васил Видински. Накрая май ще се окаже, че ги свързва само съмнителният късмет почти едновременно да станат обект на, хм, експресивния език на бай ИнжИнера, лека му пръст.)
{ 1 } Коментари
Умилителни архиви.
Нямат общо двамата. Емануил не го познавам лично, но Видински всъщност му е псевдоним. Поне първоначално беше, току виж го е официализирал вече.
Добавяне на коментар