Не съвсем неутрално

Онзиден templar е похвалил, много уместно, според мен, сайтовете на два административни района в София. В тази връзка им хвърлих по един поглед и попаднах на ценна информация:

• След многогодишен празен публицистичен шум, най-накрая някой (при това общински служител!) си е направил труда да прочете фашисткия Закон за паметниците на културата, който предвижда брутално решение на въпроса с тяхната поддръжка – общината има право да ипотекира паметниците и да ги ремонтира с парите. Прочитът е тежко усилие, явно, макар че на мен ми отне 5-10 минути преди време.
• Истеричната директорка на училището ми, която едно време държеше речи на градски събрания на БСП (твърде помпозни, изглежда още не ги бяха изгонили от Партийния дом), все още си е на поста. Всичко си има причина, поредният фашистки закон, този път за образованието, не е възникнал спонтанно в празното пространство.
• И в двата района денят с удължено работно време е четвъртък. Както с общините/банките в Белгия. Трябва да разуча дали това е просто случайна конвенция или има някакви технологични причини.
• В сайтовете няма уточнение за авторските права на съдържанието. Не че освобождаването му има голямо практическо значение, но е проява на добронамереност към публиката. Дори при президента се намира кой да го подсети да пришие някакъв Криейтив Комънс лиценз (макар и *-nd), тук явно никой не се е замислил за това. Не е рядкост, просто в случая се очаква повече (и в тази насока).

Гледайки неочаквания медиен отзвук на кампанията срещу събарянето на Хотел „България“ (виж http://sofiazanas.blogspot.com/), в главата ми се зараждат параноични мисли.

То не са телевизионни предавания, даже вестник „Дума“, според някои финансово свързан с инвеститора, се е изказал срещу проекта. Цялата работа прилича на продължение на успешен филм. След като цяло лято слушахме за един скромен хотел във Варвара, а междувременно се построиха няколкостотин мастодонта…

Та се чудя за какво ли става дума в действителност. От известно време се говори за затваряне на Кремиковци и промяна на градоустройственото предназначение на територията му. Това би било най-голямата сделка с недвижими имоти в България, но надали някой би бил против (освен някои профсъюзни деятели), така че изглежда трупът е заровен другаде.

Времето ще покаже, както винаги.

Заради изборите, последните две недели трябваше да отида до района на моя „настоящ адрес“ в Лозенец. Това е място, където не живея от 10 години и което посещавам средно 1-2 пъти в годината. Ето впечатленията ми от пътуването:

1. В почивен ден районът е общо взето нормално проходим. Явно задръстванията се дължат на хора, тръгнали да си вършат работата.
2. Запустелите покрайнини на Южния парк, в които прекарвах голяма част от времето си преди 20 години, са изчезнали. Освен новото американско посолство се виждат поне три реда блокове. Някой ден може да разузная пеш колко навътре са стигнали. Във всички случай локвата с жабите и няколко от по-предните боклучарници са изчезнали. Но изглежда 2-3 от циганските къщи още си стоят.
3. Строителството на жилища без гаражи дава очаквания резултат. Изглежда повечето купувачи идват от места, където няма проблеми с паркирането, и затова са склонни да плащат относително високите цени, след което с години да се мъчат всеки ден. На 2-3 места едвам се промъкнах между паркирали от двете страни на улицата коли, за късмет на едното място някой вече беше счупил едно странично огледало. Някъде там на времето един човек отглеждаше зайци.
4. На входа на училището, в което гласувам, имаше лозунг: „Достоен труд, достойни заплати“. Явно е свързан с учителската стачка, но не разбрах какво точно означава – има две възможности: трудът им е достоен и затова искат достойни заплати или искат и труда и заплатите им да станат достойни?
5. По повод гласуването отидох в Била на булевард „България“, а не в обичайната – в Младост. Сложили са коледна украса – Дядо Коледа обесен на въже на фасадата. Виждал съм нещо подобно и на други места, но не разбирам какво искат да кажат.
6. На връщане минах по разшираващия се Околовръстен път. На пръв поглед работата напредва с прилична скорост, макар че, доколкото мернах лятото възела над Филиповци, турците на магистрала Люлин имат по-сериозен подход. При втори поглед се забелязва обичайната стратегия при строителство на пътища – „на работата лекото, на баницата мекото“. В правия участък пред Ботаническата градина вече асфалтират новото платно, а възелът на Черни връх не е пипнат – на бъдещото му място цигани цепят дърва.