Преди няколко дни попаднах на една интересна за мен информация, която само затвърди предубежденията ми към сглобяемия стоманобетон и газовите инсталации.
Става дума за инцидент в Лондон през май 1968 г. в Ронан Пойнт, завършен два месеца по-рано панелен блок. Сградата е на 23 етажа, конструкцията е безскелетна – т.е. стенните панели са носещи и на тях стъпват хоризонтални подови панели. Нищо особено, в София има много такива. В американското списание, в което за пръв прочетох за случая, се бяха опитали да обяснят идеята да се строи подобно нещо със следвоенната мизерия в Европа…
Та, една ранна сутрин, някаква баба на 18-тия етаж отива в кухнята, за да си свари чай. Газовата печка предизвиква експлозия, която избива един стенен панел. Както споменах, стенните панели са носещи, поради което подовете на горните етажи падат, при което събарят и останалите нива надолу. Резултатът се вижда на снимката. Четирима загинали и седемнайсет ранени.
За капак (и за радост на жълтата преса) бабата, заедно с печката, е изхвърлена от експлозията в съседно помещение и оцелява. След това, казват, пренесла печката в новото си жилище.
Цялата тази история става причина в някои строителни норми да се добавят изисквания за предотвратяване на прогресивно разрушение – непропорционално големи щети, възникнали в резултат на разрушение на отделен елемент.
Както показва случаят със Световния търговски център, скелетните сгради имат значително преимущество в това отношение. Там бяха унищожени много по-големи части от конструкцията, но сградите издържаха по няколко часа, много повече от почти мигновеното разрушение на Ронан Пойнт. Според някои оценки, дори едната кула се е срутила заради пожара, а не в резултат на преките конструктивни поражения.