Stata_window.jpg

© The Daily Telegraph 1968

Преди няколко дни попаднах на една интересна за мен информация, която само затвърди предубежденията ми към сглобяемия стоманобетон и газовите инсталации.

Става дума за инцидент в Лондон през май 1968 г. в Ронан Пойнт, завършен два месеца по-рано панелен блок. Сградата е на 23 етажа, конструкцията е безскелетна – т.е. стенните панели са носещи и на тях стъпват хоризонтални подови панели. Нищо особено, в София има много такива. В американското списание, в което за пръв прочетох за случая, се бяха опитали да обяснят идеята да се строи подобно нещо със следвоенната мизерия в Европа…

Та, една ранна сутрин, някаква баба на 18-тия етаж отива в кухнята, за да си свари чай. Газовата печка предизвиква експлозия, която избива един стенен панел. Както споменах, стенните панели са носещи, поради което подовете на горните етажи падат, при което събарят и останалите нива надолу. Резултатът се вижда на снимката. Четирима загинали и седемнайсет ранени.

За капак (и за радост на жълтата преса) бабата, заедно с печката, е изхвърлена от експлозията в съседно помещение и оцелява. След това, казват, пренесла печката в новото си жилище.

Цялата тази история става причина в някои строителни норми да се добавят изисквания за предотвратяване на прогресивно разрушение – непропорционално големи щети, възникнали в резултат на разрушение на отделен елемент.

Както показва случаят със Световния търговски център, скелетните сгради имат значително преимущество в това отношение. Там бяха унищожени много по-големи части от конструкцията, но сградите издържаха по няколко часа, много повече от почти мигновеното разрушение на Ронан Пойнт. Според някои оценки, дори едната кула се е срутила заради пожара, а не в резултат на преките конструктивни поражения.

 
Stata_window.jpg

Автор: ???????????????

Тези дни получих здравословен прилив на злорадство. През октомври MIT са завели дело срещу един от любимците ми, Франк Гери, архитект на умопомрачаващо грозния Музей „Гугенхайм“ в Билбао и виден представител на деструктивистката мода в архитектурата.

Става дума за поредното му недоносче (на картинката), построено през 2004 г. Сградата е с площ към 65 хиляди квадратни метра и струва към 300 милиона долара, т.е. не е шегичка. MIT обвинява Гери и изпълнителя Сканска, че не са си свършили работата и това е довело до:

  • течове
  • напукване на стени
  • поява на плесен
  • запушване на канализацията
  • падащ лед и парчета от сградата, които задръстват евакуационните изходи

От Сканска твърдят, че са предупреждавали Гери и са настоявали за промени в проекта. Той пък смята, че проблемите са дребни и обичайни при сложни проекти. Последното не ме изненадва, човекът е архитект. А фактът, че е взел 15 милиона долара за проекта, само затвърждава мнението ми, че минималните цени няма как да подобрят качеството на проектиране.

А иначе, всеки, който някога е правил покрив, лесно може да предскаже, че такова чудо няма как да не протече отнякъде.

Общият извод е, че когато правиш сграда, която не прилича на сграда, създваш всички предпоставки тя и да не се държи като сграда. Справка в Уикипедия: основната функция на сградата е „да предпазва хора или предмети от атмосферните въздействия“ (това май аз съм го писал :)).

 

Вчера прочетох някъде, че Столична община планирала да отоплява част от сградите си с геотермална енергия. Идеята е трудноосъществима, но не това ми е мисълта.

В английския думата „геотермален“ се използва в две значения, като неправилното е взело да навлиза и в българския (например тук), така че не ми стана ясно какво са имали предвид от общината.

Геотермална енергия

За какво става дума? Геотермалната енергия обикновено се извлича от сравнително голяма дълбочина (над 20-30 m), където температурата е по-висока, отколкото на повърхността. Това се осъществява чрез изпомпване на гореща вода от дълбоки сондажи или като се ползват естествени топли извори. Топлата вода може да се използва за производство на електричество или директно за отопление.

Използването на геотермална енергия е свързано със значителни инвестиции, най-често при изграждане на геотермални електроцентрали. За момента няма технология, която да го прави приложимо за битови цели, освен при специфични условия (близост до горещи извори).

Термопомпено отопление

В същото време в някои страни масово се използват системи за термопомпено отопление/охлаждане, които на английски се наричат geothermal exchange heat pump или ground source heat pump. Например в САЩ има около 1 милион действащи инсталации от този вид. Те обаче не използват геотермална енергия, а слънчева енергия, която се натрупва в почвата или подпочвените води.

По същество те представляват термопомпи – устройства които охлаждат обект, който по начало е по-студен, и нагряват друг, който е по-топъл. Тъй като това не е естествената посока на топлинния трансфер, в процеса се поглъща енергия, в общия случай електрическа. На този принцип работят хладилниците и климатиците.

Разликата между тези инсталации и обикновените климатици е, че при отоплението с климатици студеното тяло е атмосферата, а при почвените термопомпи – почвата. Тъй като почвата е значително по-инертна (при студено време запазва температурата си по-висока от тази на въздуха), извличането на топлина от нея е по-ефективно, с което се реализира известна икономия.

Как става номерът?

В най-типичния случай термопомпената инсталация се реализира по следния начин. Заравяш на около метър дълбочина в двора си достатъчно дълга тръба. През нея с водна помпа се движи вода – на входа на тръбата тя е студена, но преминавайки през нея обменя топлина с почвата и се нагрява с няколко градуса. На изхода с термопомпа извличаш тези няколко градуса и ги прехвърляш в това, с което ще се топлиш – вода, която после отива в радиатори, или направо въздух.

За какво говорят от общината?

Нямам представа. Ако наистина имат предвид геотермална енергия, ще трябва да използват няколкото топли извора в центъра, но от това надали може да се изкара кой знае колко. Ако имат предвид термопомпи, къде смятат да заровят тръбите?

 

Днес се канех да пиша до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) във връзка с незаконните напъни на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (наричана от някои колеги за краткост Камората) да установи някакви минимални цени в сектора.

Явно междувременно КЗК се е заела с въпроса и вече има някакво становище, така че тази публикация стана съвсем кратка. Хората са го казали по-добре от мен.

Необходимо е и едно уточнение към публикацията в econ.bg. КЗК е предложила на камарите да отменят методиките, но съгласно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), самите методики нямат правна сила, докато не бъдат одобрени от КЗК. Т.е. и да не ги отменят те не са в сила и изобщо не са влизали в сила. Нещо повече, по скромното ми мнение, служителите на камарите са в нарушение на чл. 12, ал. 2 от ЗЗК като разпространяват сред членовете си въпросната методика.

 

Тези дни отново в няколко блога се коментират нарушенията на авторски права из български сайтове. По този повод ще разкажа една история от съвсем друга класа – тя значително разтегна представите ми за това колко тъп може да бъде човек.

Увод

Фирмата, за която работя, се занимава с монтаж на стоманени конструкции. Продуктът е сравнително специфичен – има заместители, но не и преки аналози на българския пазар. Да кажем, като Епъл при компютрите. Фирмата си има и един прост, близо десетгодишен сайт (този гражданин имаше пръст в създаването му, но това вече е уеб археология). На него има малко текст и повече снимки на вече построени сгради. Дотук добре.

Преди няколко месеца някой случайно попадна на сайта на някаква неизвестна за мен местна железарска фирма. На него бяха качени почти всички снимки от сайта ни, като на някои ясно се виждаше и логото ни. Честно казано, имах нужда от известно време, за да повярвам на очите си, защото не става дума просто за откраднати снимки. За да се рекламираш с продукт, който е напълно невъзможно да възпроизведеш, се изисква много повече. Интелектуален дефицит, граничещ с патология, за да се изразя деликатно.

След първия шок разгледах по-подробно сайта и установих, че и част от текста е копиран. При това в него беше заменено само името на фирмата, а имената на няколко стандартизирани системи си стояха в оригинал. Все едно да видиш реклама за Лада Кайен.

Изложение

Изобщо нямам представа какво си е въобразявал, че прави авторът на сайта. Мога само да кажа какво направихме ние.

Това не са първите малоумници, на които попадаме, затова реакцията не изискваше много размисли – телефонно обаждане на адвоката ни. Тъй като доказване на преки щети в случая е трудно, за начало изпратихме едно писмо до Комисията за защита на конкуренцията.

Преди 2-3 седмици КЗК стигна до някакво заключение и им наложи глоба от 5 хиляди лева. Още не съм чел пълния текст, но идеята е, че глобата е пропорционална на продължителността на ползване на материалите. Ние, естествено, ще обжалваме решението във Върховния съд, тъй като е сумата изглежда незадоволително малка.

Междувременно КЗК е установила кой е авторът на сайта. Изглежда има възможност да се предизвика наказателно преследване срещу него, в момента обмисляме дали си струва.

Заключение

Към днешна дата, специалистите са махнали от сайта си нашите снимки (има една чертана схема, която още си стои). Заменили са ги със снимки, събрани от други места, повечето на фирми, работещи на българския пазар. Текстовете ни също си стоят.

Ние сме търпеливи, което е важно при работа с държавните институции. КЗК може да се готвят за ново писмо за продължаващото нарушение.

 

Преди няколко седмици ми доставиха първото българско издание на Нойферт, но едва сега смогвам да напиша някакви първи впечатления.

Какво е това?

{{ic|Neufert.jpg|}}
Ако някой не е чувал за Нойферт, сигурно не му и трябва. За любопитните – това е архитектурен справочник, съдържащ принципи за проектиране на почти всичко, което човек може да си представи, примерни схеми и всевъзможни емпирични данни – от габаритите на „теле (отбито)“ или човек, молещ се в джамия, до шумозащитни свойства на различни стъклопакети.

Книгата е предназначена за архитекти, които, въпреки усилията на родния архитектурен факултет, са достигнали до дълбокото прозрение, че преди да стане изкуство, архитектурата си е занаят.

Оригиналът на книгата е немски, което говори изключително добре за нейната използваемост. Твърдя го, тъй като имам известен поглед върху техническата литература в десетина страни. Американският стил също не е лош, но, когато става дума за справочник Германия е за предпочитане.

Българското издание

Книгата се издава за първи път на български – представлява превод на 38-то немско издание от 2005 г. Адаптацията е направена от Чавдар Ангелов с още няколко души (специалисти в определени области).

Качеството на самата книга е изключително добро. Така и трябва да бъде – целта е да се използва за работа и то в продължение на десетилетия. Към качеството на печата също нямам забележки дотук, въпреки голямата сложност – повече от половината съдържание се състои от схеми и чертежи, много от тях доста подробни.

Преводът като цяло е дразнещо неприятен. Ако се вземе предвид за коя книга става дума и претенциите на изданието, направо е отвратителен. Като се започне с дребни омазвания (означения на единици на кирилица в отделни схеми), мине се през неуместни самодейности (layer общо взето се превежда като „слой“ – тук е „чертожна равнина“ или дори „лайер“) или архаизми („железобетон“) и се стигне до откровени глупости (таблици с „изчислителни товари“, които всъщност са характеристични (или поне нормативни ;)).

Цената

Книгата е с корична цена към 200 лева, из различните книжарници може да се намери с отстъпка до към 170-180 лева. Английското копие, което купих преди година-две, струваше също към 80 евро. Но изданието беше по-семпло, а и потенциалният тираж на превода е несравним.

Като гледам някои форуми, цената изглежда стряска студентите. Ако наистина използваш книгата за работа, тя е съвсем поносима. Има не малко компютърни книги по 30-ина лева, които след две-три години вече не можеш да ползваш, докато с тази може да изкараш до пенсия.

От друга гледна точка, цената е твърде висока – книгата лесно може да се намери безплатно в Интернет (вярно, не на български, засега). :)

© 2024 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha