Ще стане половин година, откакто по стечение на обстоятелствата съм настроен на бразилска вълна – по служба и в Уикипедия. Горе-долу оттогава се каня да напиша тук малко подигравки към фантазиите, избуяли в главите на социалисти и социаллиберали след изборите там, но пак ще остане за друг път.

А този път – министър-председателят (на Фландрия, белгийският е в оставка) Петерс сади дърво в нашата тръстикова плантация до Кампинас. С креативни субтитри от Оливие, в които vlaamse се превежда като белгийски (с изключение на министър-председателя, засега). :D

 

Обичам фламандския мултилингвизъм. Понякога се чудя на какъв ли език говоря и аз след толкова години работа с тях.

backfacade

 

През 1990 година беше на мода идеята, че известен брой жертви при политически безредици по румънски образец някак си биха ускорили обществените промени. Вуду магия, вероятно.

И тогава, а и сега, съм по-скоро на мнението на Паркинсън – двете системи дават еднакво добър резултат. Поне погледнато отвън.

DannyHuwe

© De Persgroep Publishing*

Q.E.D. :)

 

За няколкото години, през които чопля по Уикипедия, поне 15-20 пъти ми се е случвало, докато приготвя някоя статия (това ми отнема няколко дни), някой друг вече да я е създал. След което в общия случай изхвърлям моята версия, тъй като с нищо не е по-добра от наличната. Този път обаче нещата надхвърлиха очакванията ми. :)

Преди 3-4 седмици попаднах в една книжка на кратка бележка за Тодор Ангелов. Поразрових се из Интернет и скалъпих криво-ляво някаква статия, макар че някои моменти не са достатъчно изяснени. Човекът изглежда е комунист (макар че не видях някъде да се цитира директно БКП), осъден на смърт след атентата в Света Неделя, успял да избяга, няколко екстрадиции из Европа, Испанската война. Накрая нещата се завъртат, германците го убиват в Белгия и след войната е обявен за местен герой на Съпротивата.

Та, скалъпил съм някакъв текст, доволен от себе си (из Интернет няма нищо солидно, събрано на едно място), когато преди седмица разбирам, че Свобода Бъчварова (дъщеря му, всъщност) току-що е издала три тома по въпроса…

Най-вероятно ще взема да ги прочета, но ще смогна догодина сигурно.

 

 

Петър Стойков е написал някакви свои общи размишления за мюсюлманската имиграция в Западна (засега) Европа. Не бих тръгнал да коментирам, защото всеки има право на мнение, ако по случайност не разполагах с пресни впечатления по същата тема, но в съвсем друг мащаб.

По стечение на обстоятелствата миналата сряда ходих с един сравнително нов колега, родом от Мароко, в един рибен ресторант в Боргерхаут (това е може би най-големият имигрантски квартал в Антверпен, местните го броят за нещо като марокански анклав). Погледнато от тази гледна точка, разсъжденията на Петър нямат много връзка с действителността.

Трудно може да се говори за „арабски коптори“ – повечето имигранти имат доходи под средните, но съм виждал и фламандски квартали, в които сградите и улиците са в по-лошо състояние. Не искам да сравнявам с френската провинция или, не дай боже, с Обеля. „Догматичен фанатизъм“ вероятно съществува, но отношението сред имигрантите към него е доста отрицателно.

„Компактни маси“ също може да се видят само от далече – тези квартали са пълен миш-маш в етническо отношение. Много фламандци няма, но значителна част от хората не са араби (то и те са вътрешно надробени), а турци, сърби, поляци, украинци и каквото се сетиш. За приемането на езика – живял съм известно време там и имам чувството, че единствените неговорещи фламандски в Антверпен бяхме аз и някои валонци. Приемането на културата е по-трудно – колегата ми не пие бира. :)

Групички лумпенизирани отрепки съм срещал май два пъти в Белгия, и двата без връзка с имигранти – единият път беше някакво наркоманско сборище, а другият – просто пияни скинари. Боргерхаут между 10 и 1 през нощта изглежда в пъти по-спокоен и безопасен от София. Това, че повечето мюсюлмани не пият (а и не продават пиене), сигурно помага. Полицията също не изглежда да е толкова боязлива – докато ядохме във въпросния арабски ресторант някакви полицаи си поръчваха храна за из път.

Та, исках да кажа, едно време в някакъв учебник по френски имаше урок, озаглавен „Comment g?n?raliser“. Запомнил съм го, защото обратната операция, „как да не обобщаваме“, определено е и по-трудна, и по-полезна.

 

 

Пак ще пиша за книга и пак ме избива на ругаене – да омажеш още заглавието е нелошо постижение. Даже се замислям дали да не прекръстя категорията на Съсипани в превода. Става дума за това:

Арбластър, Пол. История на страните от Бенилюкс. София, Рива, 2007, 328 с. ISBN 978-954-320-093-1

Преводач е Павел Главусанов, който за моя изненада изглежда не е някой начинаещ (ако е същият, превеждал това). Научен редактор и консултант е Андрей Пантев. Ако издателите са му платили за нещо повече от това да си сложи името в края, определено са се минали – убеден съм, че изобщо не е чел книгата. Continue reading »

© 2024 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha