Политически закачки, образование и комуникации в Брюксел

През миналата седмица пътувах до Белгия (или може би вече трябва да свиквам с Фландрия), поради което не съм писал тук. По принцип това ми се случва десетина пъти годишно и е свързано с работа, така че нещата, които забелязвам не са много. Отбелязвам по-съществените.

***

По време на обедната почивка попадам в разговор на политически теми:
X: Какво става, свърши ли стачката на учителите?
Аз: Ъ-хъ. А вие имате ли си правителство?
…
X: Y, представяш ли си, учителите да стачкуват… колко… към шест седмици?
Y (най-възрастният на масата): Аз поне не помня такова нещо. Но виж помня учениците да са стачкували на няколко пъти…
X: Нали. Къде по наше време такъв късмет, учителска стачка…

***

Между другото, продължаващата правителствена криза вече започва да се усеща – никога не се е говорило толкова за политика на масата. Опитите за съставяне на правителство продължават вече 160 дни, на 6 ноември подобриха предишния белгийски рекорд и ако продължат до началото на февруари ще подобрят и европейския.

Преди два месеца същият Y изразяваше оптимизъм, че при следващото ми посещение вече ще имат правителство. А сега вече се говори за Фламандска република и че в крайна сметка и без краля ще се оправят.

***

На масата ми попада местен вестник, в който на първа страница прочитам любопитно формулирано съобщение. Озаглавено е „Фламандските ученици – първи в света“. От текста става ясно следното:

• В някакви сравнителни тестове, фламандските ученици на 15 години показали по-добри резултати от всички останали, включително от участниците от Финландия и Хонконг
• Понеже резултатите на френскиговорещите и немскиговорещите белгийци били доста по-ниски, Белгия е чак в средата на класирането
• Фламандският министър на просветата казал, че в страната се образува културна и образователна пропаст

По този повод Александра описва подробно на Z как и нашите ученици непрекъснато печелят някакви състезания, а в същото време всички се оплакват от лошото качество на образованието. Z казва, че все едно говори за Белгия.

***

Между другото Z ми съобщава, че разликите между фламандския и холандския, които аз почти не усещам, са достатъчно големи, за да накарат Дисни да правят отделни дублажи на филмите си.

***

Преди време Георги Ангелов писа за трудностите при получаване на достъп до Интернет в Брюксел. Тогава изразих съмнения, но явно не съм бил прав. Нещо подобно чух и от една жена, с която пътувах в самолета на отиване.

Тя разказа и една още по-драматична история с газово отопление, повтаряща моя опит в София, но в значително по-разгърнат вариант. След опита на шестия (!) специалист да реши проблема, съпругът на жената вдигнал ръце и решил просто да си купи две духалки (по купешки вентилаторни печки). Няколко дни по-късно се обадил по телефона, за да се оплаче, че му спрял и тока. Аз я успокоих – както знам от опит, ако няма ток, и газовото отопление няма да работи. За капак на всичко, човекът (австрийски дипломат) не успя да я вземе от летището, заради кризата около Косово.