Не знам откъде ми хрумна, но реших днес да разгледам сайта на т.нар. конкурс Сграда на годината – място, където някакви архитекти излагат свои творения, които намират за представителни, след което сами си ги оценяват, като често предварително се знае кой трябва да спечели.
Понеже съм прост, разгледах само по-утилитарните сгради, където се надявах да не попадам на естетизмите на haute couture. Следват илюстрации:
© 2007 неизвестен автор.
Това не е хотел 4 звезди, това е производствена сграда. От десет други снимки на въпросната сграда, само на една се вижда производствено помещение.
© 2007 неизвестен автор.
Това също е производствена сграда. От текста научавам, че тя е първата по рода си в България. Така и не се разбира в какъв смисъл, може би защото успешно съчетава три различни функции: производствена, складова и административна? Каква невероятна идея!
© 2007 неизвестен автор.
Когато през лятото видях готовата фасада на това чудо, изпаднах в бурно веселие. Такова откровено име, в комбинация с цвета, който на времето ВИС използваха за супермаркетите Оазис… След повторно обмисляне, първичното значение на mob също изглежда удачно.
Впоследствие разбрах, че инвеститорът е румънски (което обяснява цветовото решение) и mob изглежда е съкращение на mobilier (мебели). Прозата на ежедневието… :D
Между развлекателния материал се срещат и няколко прилични неща, но се набива на очи разпространената сред архитектите идея, че сградите не трябва да приличат на това, което в действителност са. Защо трябва промишлена сграда да се пълни с полирани гранити и дограми със скрит профил? И ако инвеститорът е искал това, защо го представяш в някакъв конкурс като пример за производствена сграда?
За да бъда по-кратък и изразителен лично аз си ги наричам архитектори за да идентифицирам точно тази ,може би не само българска порода. Чудя се тези хора тъй ли нямат някое и друго евро да се качат на самолет от нискотарифните и да се разходят поне на 1000 км на Запад. Като не са учили достатъчно когато му е било времето поне сега никой не ги ограничава. Освен собственото Аз разбира се. Тези дни минах покрай гарата в Пловдив – огледах се наоколо за архитектура и пагледа ми се върна пак там – на старото здание. Може пък аз да не разбирам мислите на такива архитекти. А пък за производствените сгради с луксозно изпълнение вярвам че ще дойде някой ден и там часът на истината.