Ще стане половин година, откакто ме изненадаха със съобщението, че скромната ми личност е описана в литературно произведение. Макар и поласкан, типично в мой стил едва преди дни успях да прочета въпросния текст.
Става дума за нещо като пътепис, в който украински колега описва първото си посещение в Белгия (и изобщо в чужбина). Интересен е, защото дава някаква представа за това, как украинците гледат на себе си на фона на останалия свят. Също и с един свеж поглед към Западна Европа, нещо, което явно съм позагубил с честите си пътувания през последните години.
Действието се развива през януари 2005 г., а описанието ми напомни много мои впечатления от 1999 г., когато аз съм бил в подобна ситуация. Има някои фактически неточности, но те вероятно се дължат на наистина слабия английски на автора. Въпреки очакванията ми, текстът си струваше четенето, а първата половина наистина може да се нарече литература. Михаил пише изненадващо добре, направо се чудя защо се занимава с дюлгерски дейности.
Моето присъствие в текста е минимално. Всъщност човекът е попаднал на един от редките случаи, в които съм бил вбесен в продължение на дни. Това, изглежда, изобщо не ми е личало – описан съм в най-обичайното си състояние. :)
Евалата Фен! Направо ме разби с тия уйки-подвизи. Макар, че нищо чудно няма, де :-) Тоя блог е много свеж, продължавам да си губя времето в него ;-) Дори ти видях мутрата в страничката на украинеца.