Занемарил съм бележките за прочетени книги, но тази не бих подминал.
Видински, Емануил А. Картографии на бягството. Стигмати, 2005. {{isbn|954-9521-98-2}}
Ако не ме подвежда първоначалното впечатление, това е най-доброто от български автор, на което съм попадал от Радичков насам. Наистина, книжката е малка, но обикновено и десетина страници стигат, за да попадна на нещо дразнещо, което да се закача по ноктите. Не и тук.
Четири правописни грешки. Плюс „подплътявам“, за която допускам, че е умишлено създадена дума.
(Да извиняват засегнатите, но като че ли от години неоснователно асоциирам автора с ВБВ и Васил Видински. Накрая май ще се окаже, че ги свързва само съмнителният късмет почти едновременно да станат обект на, хм, експресивния език на бай ИнжИнера, лека му пръст.)
Умилителни архиви.
Нямат общо двамата. Емануил не го познавам лично, но Видински всъщност му е псевдоним. Поне първоначално беше, току виж го е официализирал вече.