Забелязвам, че от седмици не съм правил никакви нелепи подмятания и веднага се коригирам с два цитата (подчертаването е мое):

The Stab-in-the-Back Legend (“Dagger-stab-in-the-Back Legend”|German: Dolchstosslegende) was a popular, right-wing political legend of post–First World War Germany, which remained current until the eve of the Second World War. In attributing Imperial German loss of the war to the public’s failure in answering their “patriotic calling”, and to the war effort-sabotage of the Socialists, the Bolsheviks, and the Jews, and not to the Reichsheer’s inability to engage battle, it exonerated the military of their defeat…

Historically, the Dolchstosslegende proved important to the political ascension of Adolf Hitler; as the Nazi Party grew, it maintained an original, true-believer base, embittered Great War veterans who believed the patriotic legend and its mythic interpretation of Germany’s recent military history. The Dolchstosslegende ideologically encapsulates the justifications of Nazi Germany’s persecution and murder of Jews, Communists, Socialists, intellectuals, and gleischaltung, bringing into line every dissident.

Wikipedia contributors. Stab-in-the-back legend. Wikipedia, The Free Encyclopedia, 25.02.2010, 01.03.2010.<http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Stab-in-the-back_legend&oldid=346379117>

Вторият цитат е в контекста на Деветоюнския и Деветнадесетомайския преврат:

Националният идеал не е постигнат въпреки победите на бойните полета на три войни… Отговорните български политици не се оказват достойни за подвизите на храбрата българска войска и нейните водачи имат моралното право да запитат гневно под страданията на крушенията – „Защо?“.

Безпартийната власт има своите предимства, понеже надхвърля тесните предели на партийните интереси… Авторитарното управление понякога означава и авторитет на държавата, твърде накърнен от обществените сътресения и междуособици… Партиите са забранени, но партийният синдром е неизкореним и продължава да нанася поражения на политическия живот.

Марков, Георги. Предговор. // Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, Сиела, 2007, с. 45-47

Ако някой случайно не знае, авторът не е някоя от звездите на вестник „Атака“ или телевизия „Скат“, а действащият директор на Института по история при Българската академия на науките и бивш разведчик под медиевистичния псевдоним Роман.

  One Response to “Нелепи подмятания 2”

  1. По повод второто „подмятане“,
    мисля, че трябва да измислят специална дума за степента/вида на невежеството за обществено-политическите отношения за историците.

 Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

   
© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha