Спас Колев

 

Боян Юруков продължава да рови в темата за отворените данни и ме подсети за един проект, който през последните дни е хит във френскоезичните кръгове, свързани с Уикипедия.

Става дума за сайт, направен от френска ИТ компания (antidot), за да демонстрира възможностите на тяхна система за управление на съдържание и на семантичния уеб като цяло. Според тях им е отнело работа на един човек в продължение на 4 дни.

Сайтът представлява база данни за френските паметници на културата (около 44 хиляди на брой), като цялото съдържание е извлечено от вече налични в Интернет отворени данни от различни източници:

  • Данни за паметниците и железопътните гари от открития през декември френски държавен портал за отворени данни http://www.data.gouv.fr/
  • Данни за станциите на метрото от OpenStreetMap
  • Географски данни от статистическия институт INSEE
  • Географски данни и над 120 хиляди снимки от Общомедия (най-вече от инициативата Wiki Loves Monuments, която трябва да коментирам отделно)
  • Описания на самите паметници от Уикипедия, извлечени чрез DBpedia
  • Допълнителни географски данни от Yahoo! PlaceFinder

Резултатът може да се види на http://labs.antidot.net/search?afs:service=50005 и сигурно е поучителен на фона на един наскоро коментиран в блога на Стара София случай.

 

Над средното:

Поносими: Големият сън (The Big Sleep; 1946), Списъкът на Шиндлер (Schindler’s List; 1993), Двойно обезщетение (Double Indemnity; 1944), Нешто између (1983), Der Fangschuß (1976), Не сме ангели (Ми нисмо анђели; 1992), Герника (Guernica; 1978), Малък голям човек (Little Big Man; 1970), Абсолвентът (The Graduate; 1967), Зона Замфирова (Зона Замфирова; 2002), Белият шейх (Lo sceicco bianco; 1952), Тито и аз (Тито и ја; 1992), Любовта е по-студена от смъртта (Liebe ist kälter als der Tod; 1969), Mortel transfert (2001), Буре барут (Буре барута; 1998), Хористите (Les choristes; 2004).

Фира: Само веднъж се обича (Samo jednom se ljubi; 1981), Бели престилки (Intern Academy; 2004), Майстора и Маргарита (Мајстор и Маргарита; 1972).

 

От много време ме дразни флудването на този блог със седмичните извадки от Уикипедия, затова най-накрая ги отделих в самостоятелен канал:

http://az-pitam.org/wpwk/

Старите записи ще стоят на двете места, докато не ми дойде вдъхновение да направя културни пренасочвания (а това може да отнеме години).

 
От новите статии
Общинска банка е българска банка създадена от Столична община. Банката започва работа през 1996 г. в началото на мандата на кмета Стефан Софиянски, но решението за създаването ѝ е взето в края на мандата на предишния кмет, Александър Янчулев.[1] През 2004 г., под председателството на Любомир Павлов, чрез различни механизми общината губи част от акциите си и компании контролирани от Христо Ковачки придобиват 27% от капитала, което, при устав изискващ 3/4 мнозинство за взимане на важни решения, им дава право да блокират решенията на мажоритарния собственик.
Антигон I Монофталм или Еднооки (на гръцки: Antigonos I Monophthalmos‚ Ἀντίγονος ὁ Μονόφθαλμος, Μονοφθαλμός; * 382 пр.н.е.; † 301 пр.н.е. при Ипс) е македонски пълководец, който след смъртта на Александър Велики става един от най-важните диадохи.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, ESnible .
Варлаам Калабрийски или Варлаам от Калабрия (роден със светско и латинско име Бернардо Масари) е калабрийски монах, писател, философ и теолог, който завършва земните си дни в лоното на Римокатолическата църква в сан като епископ на Джераче. [1] Варлаам е инициатор и активен участник в богословско-философско движение във Византия от XIV век, известно като варлаамитство, което се противопоставя и противоборства на друго такова на изток в православната църква – исихазма и на учението на Григорий Акиндин.
Абатство Орвал (на френски: Abbaye d’Orval, официално наименование „Notre-Dame d’Orval“) е трапистко абатство в селището Villers Devant Orval, днес част от гр.Флоранвил, окръг Виртон, провинция Люксембург, Южна Белгия. Абатството е част от Ордена на цистерцианците на строгото спазване.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: CC-BY-SA-3.0, Evelyn and Robert Wirth.
Клетъчното дишане е набор от метаболитни реакции и процеси протичащи с клетките на организмите, при които биохимичната енергия от хранителните вещества се трансформира в аденозинтрифосфат (ATP) и се освобождават крайни продукти. Реакциите осъществяващи се при дишането са катаболитни и включват редокс реакции (окисление на една молекула и редукция на друга).
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: CC-BY-SA-3.0, RegisFrey.
Кавказ (или порт Кавказ) е пристанище на Керченския пролив в Темрюкски район, Краснодарски край, Русия. Намира се на пясъчната коса Чушка. Построен е през 1953 г. Основното му предназначение е обслужване на Керченския ферибот (линия порт Крим – порт Кавказ). Инфраструктурата на порта е позволявала да се осъществяват превози на пътници, автомобили и железпътни вагони.
Илия Попиванов с псевдоним Бобошевски е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация. Илия Попиванов е родом от Неврокоп[1], тогава в Османската империя. Учител е по професия и се присъединява към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година[2]. През 1912 година е избран в ръководството на общинското управление като председател на тричленна комисия, след напускането на действащия кмет Пейо Яворов[3].
Още нови статии от седмицата.
 

Над средното:

Поносими: Страх и желание (Fear and Desire; 1953), Сестро, сестричке (Sister My Sister; 1994), Пътеки на славата (Paths of Glory; 1957), Свободна зона (Free Zone; 2005), Вълшебната флейта (Trollflöjten; 1975), Целувката на убиеца (Killer’s Kiss; 1955), Рапунцел и разбойникът (Tangled; 2010), Убийството (The Killing; 1956), Лолита (Lolita; 1962), Елиса, живот мой (Elisa, vida mía; 1977), Gilda (1946), Поверително от Ел Ей (L.A. Confidential; 1997), Ангелско сърце (Angel Heart; 1987), Пълно бойно снаряжение (Full Metal Jacket; 1987), Девет седмици и половина (9½ Weeks; 1986), Аржентинско танго (Танго аргентино; 1992).

Фира: Спартак (Spartacus; 1960), С жени на море (Couples Retreat; 2009), Портокал с часовников механизъм (A Clockwork Orange; 1971), Дон Жуан (Don Juan; 1998), Pink Flamingos (1972).

 
От новите статии
Хедвиг Елеонора Холщайн-Готорп (на шведски: Hedvig Eleonora av Holstein-Gottorp) е шведска кралица-консорт, съпруга на крал Карл X и майка на Карл XI. Хедвиг Елеонора е управляващ регент три пъти и де факто първа дама в период от 61 години — от 1654 до смъртта и през 1715 година. Тя е дъщеря на херцог Фридрих III Холщайн-Готорп и Мария Елезабета Саксонска. Хедвиг Елеонора произхожда от знатно семейство. Нейният баща е херцог Фридрих III Холщайн-Готорп, а майка и е Мария Елезабета Саксонска.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, David von Krafft.
Никола Атанасов Попстефанов (изписвано до 1944 година: Никола п. Стефановъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет. Никола Попстефанов е роден на 23 февруари 1884 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Завършва основно училище в Охрид, след което учи в третокласното румънско училище в Битоля. През май 1902 година става учител в Турну Мъгуреле, но през 1903 година пристига в София и се включва в четата на Сотир Атанасов, част от по-голямата чета на Михаил Ганчев.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, неизв.
Коста Новакович (на сръбски: Коста Новаковић или Kosta Novaković) е сръбски журналист и политик, комунист. Коста Новакович е роден в Чачак на 6 юни 1886[1] или 1889 година.[2] Още в гимназията в 1903 година влиза в работническото движение. Заедно с Димитрие Туцович е лидер на Сръбската социалдемократическа партия. На учредителния конгрес на Комунистическата партия на Югославия в 1919 година е избран за член на Изпълнителния комитет на Централното партийно събрание.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, неизв.
Столично е търговска марка българска бира, тип лагер, в стил бок бира, която се произвежда от пивоварната „Загорка”АД, гр.Стара Загора, собственост на международната пивоварна компания „Хайнекен”. Столично (Stolichno Bock Beer) е единствената бок бира, произвеждана в България. Отличава се с тъмен червеникавокафяв цвят с гранатови отблясъци. Характерен акцент в аромата на Столично е силният карамел, който присъства и във вкуса заедно с нотки на кафе. Столично се прави по оригинална рецепта с изцяло тъмни малцове, разработена от майстори пивовари от „Пивоварна Ариана“ АД, наследник на чешката пивоварна фабрика на братя Прошек, и „Загорка“ АД, под ръководството и контрола на холандски пивовари от Heineken N.V.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, LeeKeoma.
Едуард Рейли Стетиниус-младши (на английски: Edward Reilly Stettinius, Jr., 22 октомври, 1900 г., Чикаго — 31 октомври, 1949 г.) е американски промишлен магнат, заемал поста държавен секретар на САЩ по времето на президентите Франклин Делано Рузвелт и Хари С. Труман. Роден е в Чикаго в семейството на финансиста Едуард Стетиниус-старши, партньор на Джон Пирпонт Морган. Завършва училището Помфрет през 1920 г. и университета на Вирджиния през 1924 г. Започва работа в General Motors, като през 1926 г. става помощник на вицепрезидента, а през 1931 г. сам става вицепрезидент на компанията.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, Office of War Information.
Херцогство Бавария (на немски: Herzogtum Bayern) е едно от петте племенни херцогства, съществували през Средновековието в Югоизточна Германия на територията на съвремена Бавария. Първото херцогство е образувано още през 6 век.
Текст: CC-BY-SA-3.0, рУ. Илюстрация: pd, Tk.
Бенковска гъска[1] (нарича се още Бенковска бяла гъска[2] и Бяла Бенковска гъска[3]) е единствената българска порода гъски. Селектирана е с направление производство на гъши черен дроб. Породата е създадена чрез кръстосване на местни гъски от района на село Бенковски, Пловдивско с тулузки, емденски, рейнски, бели унгарски и други породи гъски.
Още нови статии от седмицата.
© 2024 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha