По начало изборите, дори тези през 1990, никога не са предизвиквали у мен широко разпространените емоционални реакции, а по-скоро стимулират влечението ми към безсмислени статистики. Наскоро научих, че заболяването си имало и научно наименование – псефология. Та, в тази и в следващата публикация ще резюмирам някои подробности за първия тур на изборите.
Общ поглед
На 23 октомври 2011 година се проведе първи тур на избори за президент, общински съвети и кметове на общини и кметства. Изборите за общински съвети и кметове на кметства изискват по-сложен анализ и няма да ги коментирам засега. От 264 общини в 91 е избран кмет на първи тур. В останалите 173 общини, както и за президент, ще има втори тур – тях смятам да коментирам в следващата публикация.
За хората, наблюдаващи изборните резултати в подробности, би трябвало да е отдавна установен факт, особено през последните 10-15 години, че изборите за кметове (а в известен смисъл и за президент) са силно консервативни – вероятността действащ кмет да не бъде преизбран е относително малка. Това си личи още по-силно при избраните на 1-ви тур:
- От 91 избрани на 1-ви тур 77 са действащи кметове
- В 14 общини е избран нов кмет
- От тези 14 на 9 места действащият кмет не се е кандидатирал
- Само в 5 общини действащ кмет е загубил на 1-ви тур
- Сумарно само в 7 от тези 91 общини може да се говори за някаква политическа промяна (подробности по-долу)
Преизбрани
Преизбраните на 1-ви тур 77 кметове се разпределят между партиите така: 20 за ДПС, 19 за БСП, 18 за ГЕРБ, 10 независими, останалите 10 са раздробени между 7-8 партии. Резултатът демонстрира добре известната концентрация на гласове за ДПС и БСП в някои общини (обикновено малки селски).
Преди изборите се коментираха усилията на ГЕРБ да привлече независими (или мигриращи между партиите) действащи кметове. Явлението е налице, макар че трудно може да се нарече масово, а и не е ограничено само до ГЕРБ. Факт е, че има значителен брой преизбрани независими кандидати, повечето от тях срещу кандидат на ГЕРБ, а някои с драстични мнозинства (виж по-долу).
Сред преизбраните на 1-ви тур към ГЕРБ са преминали 1 независим (Кайнарджа) и 4 от други малки партии (Созопол – от ССД, Земен – от БЗНС, Съединение и Ботевград – от ГСНБ). В същото време 5 кмета преминават (или се връщат) към партии, различни от ГЕРБ: в Баните (БСП++), Самуил (ДПС), Ябланица (ДСБ++), Куклен (ПК „Тракия“), Гълъбово (РЗС). За отбелязване е случаят в Самуил, където кметът, избран през 2007 от НДПС, се връща в ДПС – това показва, че относителният първоначален успех на ЕНП може да не е много траен. Един партиен кмет (Маджарово, ЗНС) сега е избран като независим – вероятно заради административните неуредици около крилата на БЗНС.
Нови от старата партия
В 7 общини действащият кмет не се кандидатира, но е избран кандидат от същата партия. В 6 случая партията е ДПС (Руен, Момчилград, Исперих, Минерални бани, Стамболово, Върбица), а в 1 – ГЕРБ (Габрово), като вероятно става дума за рутинни вътрешни кадрови размествания.
Прави впечатление малкият брой на тези случаи – повечето партии по принцип са избягвали нови кандидати на мястото на действащ кмет, а сред избраните на 1-ви тур те са още по-малък дял. Изключение е ДПС, които имат солидна локална подкрепа, която не се влияе много от конкретния кандидат – двама от новите кметове са избрани с големи мнозинства: 81% в Момчилград и 77% в Стамболово.
Преобърнати резултати
Само в 7 общини кметът е от нова партия – в 2 от тях действащият се е отказал, а в 5 е загубил. Тъй като тези случаи са изключителни, ще ги коментирам един по един (по големина на общините):
В Кирково (22 хиляди жители) може да се говори за обърнат резултат само в много относителен смисъл. Общината е традиционно доминирана от ДПС, но дългогодишният кмет е преминал към ЕНП. Резултатът му е изключително слаб (7,4%) и го оставя далеч зад втория кандидат (ГЕРБ). ДПС печели с 55,6%, приличен резултат, макар и по-слаб от 2007. Напълно очакван резултат.
В Луковит (20 хиляди жители) по традиция общинската политика се доминира от БСП и БСД. БСД е партията на Александър Томов, която в много от червените крепости играе ролята на алтернатива на БСП, макар че двете са тясно свързани в кадрово и идеологическо отношение. Действащият кмет (подкрепян в миналото и от двете партии, през 2007 – независим с подкрепа на БСП) се отказва от участие. Междувременно ГЕРБ отцепва част от структурата на БСД и издига кандидат от техните среди, който привлича и гласове на по-малките партии (не намирам достатъчно информация, вероятно ЕНП и/или Зелените и/или СДС). Резултатът е 51,2%, като следващият кандидат (БСП) е далеч назад (17,2%). Значителен успех за ГЕРБ.
Царево (10 хиляди жители) е сред малкото общини, чиято местна политика е коментирана на национално ниво – във връзка с обвинения в корупция срещу дългогодишния кмет (БСП; на тези избори – независим с подкрепата на БСП). Макар и силно непопулярен сред природозащитните организации в София, той се ползва със стабилна местна подкрепа – спадът на гласовете му не е толкова голям и може да се обясни и с умора от трите мандата. По-голямо значение за загубата му има консолидацията на останалите гласове – ГЕРБ издигат силен кандидат и събират много от раздробените на предишните избори гласове. Изненадващата победа на 1-ви тур се обяснява и със слабия кандидат на СДС – той не успява да привлече гласовете на ДСБ (9,2%), които отиват при кандидата за кмет на ГЕРБ. Голям успех за ГЕРБ.
В Бобов дол (10 хиляди жители) с 58,5% печели управителят на мината (собственост на Ковачки), кандидат на ЛИДЕР (собственост на Ковачки). Националните партии са маргинализирани: втори е братът на Пламен Орешарски със 17,1% (независим, подкрепен от БСП и отцепниците от ГЕРБ около кандидата им за кмет през 2007), още по-назад са ГЕРБ и досегашният кмет (НДСВ, СДС и по-малки десни партии). Преди няколко години това се сочеше като бъдещето на местната политика, но през тази кампания (поне на повърхността) се наблюдава по-скоро връщане на партиите. Относително очакван резултат.
Брезово (7,8 хиляди жители) е традиционно червена малка селска община. През 2007 в силно оспорван балотаж „всички срещу БСП“ десницата успява да смени действащия кмет. През 2011 БСП има нов кандидат, а гласовете на десницата са раздробени между ГЕРБ, действащия кмет и РЗС. БСП печели на първи тур с около 100 гласа преднина (52,5%). Досегашният кмет (сега независим кандидат) остава трети с 5 гласа след кандидата на ГЕРБ. Относителен успех за БСП.
В Малко Търново (3,9 хиляди жители) обръщането на резултата също е относително. Действащият кмет (БСП) се оттегля. Избран е с 50,9% бивш митничар и досегашен заместник-кмет, кандидат от името на ЗС „Александър Стамболийски“ (това е сателитната на БСП издънка на БЗНС). Традиционно доминиращата в общината БСП издига свой кандидат, който остава четвърти (11,3%), което говори за подкрепа на новия кмет от значителна част от гласуващите обикновено за БСП. Подобни местни разцепления на левицата бяха доста чести през 2003-2007, сега са по-скоро изключение. Значителен неуспех за БСП.
В Антон (1,6 хиляди жители) действащият кмет (СК) кандидатства за четвърти мандат. Печели БСП с кандидат, който вече е губил през 2003. Трудно е да се каже каква е причината, поради липса на информация, но вероятно влияят лични/местни фактори в съчетание с продължителното управление. Става дума за изместването на 70-80 гласа от единия кандидат към другия. ГЕРБ са трети и губят доста гласове, в сравнение с 2007. Значителен успех за БСП.
Големи резултати
14 от избраните на първи тур 91 кметове получават резултати над 70%. 12 от тях са действащи кметове, а 2 са нови кандидатури на ДПС: в Момчилград (81%) и Стамболово (77%). Други 2 също са кандидати на ДПС: във Венец (86%) и Хитрино (71%). Най-високият резултат въобще е на БСП в Чавдар (91%), като БСП има също 81% в Медковец, 80% в Чупрене и 76% в Болярово. В тези случаи става дума за общини с трайно доминиране на тези две партии.
Трима независими кандидати получават значителен резултат, подкрепяни от повече или по-малко широки коалиции, включващи БСП (Невестино и Летница – по 72%) или ГЕРБ (Свиленград: 81%). Кандидати на ГЕРБ получават 76% в Кайнарджа, 77% в Долна баня и 71% в Бургас – единствената голяма община с толкова висок резултат.
Големи общини
В 50-те най-големи общини на първи тур са избрани 11 кметове – съотношение, по-ниско от средното за всички общини. С изключение на Габрово, където ГЕРБ заменят действащия си кмет с нов кандидат, всички останали са преизбрани стари кметове. Т.е. дотук преобърнати резултати в тези общини няма.
6 от тези 11 са кандидати на ГЕРБ – в Бургас (с най-високия резултат за голяма община – 71%), Габрово, Добрич-град, Нова Загора, София и Ботевград. В Ботевград е единственият преизбран на 1-ви тур в голяма община, който е сменил партията си – през 2007 е кандидат на НДСВ, БСД и ГСНБ (ефемерна партия, свързана с КНСБ).
Трима кметове на големи общини са издигнати или подкрепени от СК – в Кюстендил, Монтана и Пазарджик. По един имат БСП (Шумен) и ДПС (Кърджали).
Reinheitsgebot
