На 6 май ЦИК е взела решение (с малко ровене може да се намери тук), с което променя броя на мандатите в многомандатните райони. Ако не греша, това става за пръв път от 1991 година (със сигурност за пръв път от 2001 година).
Самите промени не са монументални – ако изключим т.нар. мажоритарни места, с по един са намалени мандатите в Бургас, Варна и два Софийски района (23 и 25), а с по един са увеличени в Габрово, Силистра, Смолян и Търговище. Иван Бедров коментира бегло въпроса, свързвайки го с напъните на правителството да прецака на дребно опозицията.
Според мен в случая става дума за нещо друго. Броят на мандатите в отделните райони не променя общия брой депутати от дадена партия. В същото време хитрината с т.нар. мажоритарни мандати води до локални изкривявания в малките райони, които в някои случаи се обръщат срещу правителствените партии.
Какво имам предвид? В малки райони с 4 места новата система намалява броя на мандатите до 3, като допълнителния мандат отива при водещата партия в района. Това значи, че партия, която би имала шанс за 1 място, сега почти сигурно няма да го получи. Макар картината в национален мащаб да не се променя, това вероятно се отразява зле на влиянието и мотивацията на местните структури на партията (които пък са важни на общинско ниво).
Очевидно такъв е случаят в Търговище и Силистра, където обикновено БСП получава 1 място, а ДПС – останалите. При новата система всички места вероятно биха отишли при ДПС. Предполагам, че подобно е положението в Смолян, но в обратната посока – целта на маневрата е ДПС да получи един мандат там. За Габрово не е толкова ясно, но също не вярвам да е случайно.
Всички тези гимнастики (главно т.нар. мажоритарни мандати) вероятно ще имат известен ефект и върху десницата – от софийските и пловдивската листа би трябвало да влязат повече хора, за сметка на райони с по-слабо влияние (примерно, Русе, Плевен или Пазарджик). Т.е. коалиционните договорки за водачи на листи не са толкова важни, колкото подреждането на листите в ключовите 4-5 района.