В продължение на отдавнашна публикация, качвам тук коментар на предизборната програма на Демократична България. Същите цветови конвенции:
(Забележка: Пълният размер на изображението е над 40 мегабайта, поработили са тази година.)
Цитат от Павел Милюков за отношението избиратели-политици (от „Българската конституция“, 1904; по ISBN 978-619-152-162-3, стр. 154-5). Тезата му е, че т.нар. личен режим е илюзия – хората гласуват за правителството, когато им е все тая – когато имат причина, гласуват за когото искат.
Българският избирател е безразличен към своя политически живот далеч не само защото е невеж и прост. Но като всеки народ демократ, като американците например, той гледа малко отвисоко на своите избираеми; те са негови слуги и нека те се псуват и се нахранват наред, само да си гледат работата и да не му пречат да си гледа и той своята. Тази гледна точка постоянно се подкрепя от обстоятелството, че до наши дни едва ли не единственото време и място, когато българският „данъкоплатец“ се среща със своя български политик – са изборите. На изборите горният етаж на българския политически живот влиза в допир с долния; на изборите обитателите на двата етажа неволно се научават да разговарят помежду си на един език, да си разменят обещания и услуги, да се приспособяват – или да приспособяват – едни към други; тук най-живо се проявява пропастта между конституционната практика и теория; илюзия се заменят от разочарования, разочарованията отстъпват място на деловата партийна тактика; и на изборите се реализират резултатите от местните влияния и отношения…
След изборите се чуват много коментари за големия брой хора, останали непредставени в парламента, тъй като изобщо не са гласували или пък партиите им не са получили достатъчно гласове.
Макар че попадам във втората категория, аз не виждам кой знае каква разлика с предишни избори, защото и партиите, за които гласувам, не ме представляват особено добре. Илюстрирам с опростен коментар на програмата на ДСБ:
(В определен момент ДБГ също имаха ненулев шанс да гласувам за тях, но по сайта им не намерих програма за коментиране…)
Защо Магнус Манске ми е любимец може да бъде тема на самостоятелен текст, но ето последният пример: втората фаза на Wikidata работи от има-няма две седмици, а ето какво може да излезе от нея – пример с Бах или още по-грубо – Карл Велики.
Над средното:
Поносими: Les Herbes folles (2009), Седем (Seven, 2009), Параноиден парк (Paranoid Park, 2007), Красиви момичета (Beautiful Girls, 1996), Асфалтовата джунгла (The Asphalt Jungle, 1950), Супер 8 (Super 8, 2011), Love Nest (1951), As Young as You Feel (1951), Нощният портиер (Il portiere di notte, 1974), Let’s Make It Legal (1951).
Фира: Хористките (Ladies of the Chorus, 1948), A Ticket to Tomahawk (1950), Love Happy (1949), Френска целувка (French Kiss, 1995), Home Town Story (1951), India Song (1975).