Не съвсем неутрално

Бич, Мари-Терез. История на Белгия. От Античността до наши дни. Рива, 2008. ISBN 9789543201716

Това май е най-приличната книга на български по темата, на която съм попадал. Ако оставим настрана 2-3 спорни транскрипции, няма видими дефекти и нивото е в порядъци по-високо от предишните недоносчета, които съм коментирал.

Около половината от съдържанието обхваща времето от независимостта насам. Съответно, информацията за по-ранния период е ограничена, но за 19 и 20 век нови неща може да открие и човек като мен, с интерес към темата над средния.

Иначе Рива продължава съмнителната политика да публикува истории на страните с автори от техните съседи.

Публикация на Радан Кънев ми напомня, че днес се пада не само рожден ден на племенника ми, но и кръгла годишнина от Деветосептемврийския преврат.

Някои от мислите му пък ми припомнят, че от половин година само се каня да пиша нещо за Комуналният капитализъм:

Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Том I. Размерност и едри щрихи. Капитализъм без капитал. Допирът с външния свят. София, Фондация „Българска наука и култура“, 2006.

Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Том II. Движението на парите. София, Фондация „Българска наука и култура“, 2006.

Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Том III. Ценности и интелектуална среда. Дългата перспектива. София, Фондация „Българска наука и култура“, 2006.

Даже няколко пъти се захващах, но темата надхвърля скромните ми възможности. Това, в което обаче съм убеден, е, че книгата е най-значителното събитие в българския културен живот поне от моето раждане насам. И най-сериозната българска историческа книга сред няколкото, които съм прочел. Някои неща на Тончо Жечев и Вера Мутафчиева се доближават, но тук става дума за друга класа.

Горните две твърдения се потвърждават косвено от факта, че вече няколко години след издаването си книгата не е изплувала на повърхността на общественото внимание. Имам усещането, че и много хора, интересуващи се от българска история, не са запознати с нея, донякъде поради привидно специализираната тема.

Та, ако се върна на началната точка, Радан Кънев се чуди дали превратът през 1944 година не предизвиква особена съпротива, защото публиката вече е свикнала с предишните преврати. А в контекста на Комуналният капитализъм превратът е тривиална случка (съблазнителна мисъл за невярващите в революции, като мен).

На по-дълбокото ниво на общественото и икономическото развитие Девети септември само задълбочава тенденции, съществували дълго преди това – национализирана банкова система, широка мрежа от квазидържавни кооперации, национални обекти, финансирани от държавата, периодични инфлационни вълни, унищожаващи зачатъците на спестяване, и т.н.

По стечение на обстоятелствата, по времето, когато четях тази книга, попаднах и на някои други факти, свързани с приемствеността на институциите. Така Държавния комитет за планиране всъщност е създаден през 1939 година. А любимото ми Министерство на културата – през 1941 година. Под откровеното име Дирекция на националната пропаганда.

Такива мисли ми се превъртяха през главата за петнайсет минути. Сега спирам, защото племенникът е с приоритет, естествено.

Джубран, Халил. Градината на Пророка. София, Фама, 2007. {{isbn|978-954-597-290-4}}

Не бях чел нищо от Халил Джубран и по някаква причина очаквах нещо различно. Вероятно не съм схванал добре отзивите, които съм чувал.

Малка книжка с поезия в проза, която не ми действа по никакъв начин, дори не ме дразни. Напомня външно Хьолдерлин, но без забавния романтичен патос. В едно-две изречения дори бие на Витгенщайн, но дотам. Явно не сме много съвместими един с друг.