Бенилюкс и други недоразумения

Пак ще пиша за книга и пак ме избива на ругаене – да омажеш още заглавието е нелошо постижение. Даже се замислям дали да не прекръстя категорията на Съсипани в превода. Става дума за това:

Арбластър, Пол. История на страните от Бенилюкс. София, Рива, 2007, 328 с. ISBN 978-954-320-093-1

Преводач е Павел Главусанов, който за моя изненада изглежда не е някой начинаещ (ако е същият, превеждал това). Научен редактор и консултант е Андрей Пантев. Ако издателите са му платили за нещо повече от това да си сложи името в края, определено са се минали – убеден съм, че изобщо не е чел книгата.

Опит да започна позитивно

Три добри неща мога да кажа за книгата и ще започна с тях.

Оригиналът, макар и не шедьовър, изглежда е приличен, като се вземат предвид ограниченията на жанра (няколко хиляди години история на разнороден регион в центъра на Европа, всичко това в 300 страници). Авторът е британец, работил дълго време в Льовен, и изглежда познава добре материята. Основната цел е да представи темата пред британска публика, но няма излишно много сравнения, аналогии и връзки с британската история. Някои моменти според мен са подценени (например, ролята на общините), но попаднах и на доста информация, която беше нова за мен (а по принцип проявявам интерес към темата).

Второто относително добро нещо е, че книгата е значително по-добра от последното нещо по темата, което попадна пред очите ми (Петков, Петко. История на ниските земи. Белгия и Холандия 1300-1914. София, Изток-Запад, 2005, 240 с. ISBN 954-321-124-8). Това е съмнителна чест, защото въпросната книжка прилича на тематичен доклад за прогимназията.

Третото нещо, което одобрявам, е, че в разрез с препоръките на БАН и МРРБ преводачът (общо взето) е транскрибирал дългите нидерландски гласни като двойни и нидерландското „g“ като „х“. Предвид цялостната катастрофа с транскрипциите (виж по-долу), предполагам, че това е станало случайно.

Все още успявам да преглъщам

Следват няколко неща, които не са много конвенционални или удачни, но все пак съм склонен да приема. Едно от тях е използването на френско-английската форма Кловис, вместо утвърдената в българските читанки Хлодвиг. Използването на „холандски“ вместо „нидерландски“ език, макар и горе-долу приемливо по принцип, точно в този контекст създава някои обърквания.

Що-годе удачен е опитът за превод на „Low Countries“ като „Низините“. Това има за цел да разграничи историческата област Нидерландия от държавата – много езици използват една и съща дума за двете.

Не толкова уместно е превеждането на стадхаудер като „наместник“. Проблемът тук е, че на български няма напълно утвърдена транскрипция на тази титла. Но „наместник“ предполага, че е назначен отвън, което не съответства на ситуацията.

Если не читать

В моите представи, когато човек тръгне да превежда книга, поне от любопитство трябва да се запознае с темата. Ако не друго, седмица две ровене в Интернет би му дала известна представа за нещата. По този начин не би говорил за населена с „холандци и французи“ Белгия. Или че Сабена е шведска компания, незнайно защо появила се в книгата. И едно от любимите ми попадения:

…Сигизмунд, който повежда цвета на западноевропейското рицарство към победа срещу турците край Никопол.

Турците са дотолкова победени, че ликвидират Видинското царство…

Може би преводачът би избегнал и някои груби анахронизми. По времето на Цезар има белги, а не белгийци. По време на Преселението – свеви, а не шваби (не, че не са същите, но хронологичното разграничение е съществено). Не всички британци са брити. Меровингите управляват Франкското кралство, а не Франция, която се появява три века след тях.

Друг успешен виц е „колегиалните църкви ‘Свети Михаил’ и ‘Света Гудула’“. Става дума за брюкселската катедрала „Свети Михаил и Гудула“. :)

Нидерландски имена

По принцип транскрипцията от нидерландски е сравнително лесна, тъй като нидерландският правопис е фонетично ориентиран. Има 2-3 звука, които трудно се предават с кирилица, но за тях е достатъчно да приемеш някаква конвенция.

И така: „st“ се произнася „ст“, а не „щ“; „ie“ – дълго „и“, а не „ие“; „oo“ – дълго „о“, а не „у“; краесловното „e“ не е нямо.

С „ui“ положението е малко по-сложно – самият звук е труден, а и варира в различните диалекти. МРРБ препоръчва да се предава с „ой“, аз го чувам по-близо до „ау“. Във всички случаи не е нито „уи“, нито „юи“.

Цялата тази информация е лесно да се намери в Интернет, не е някакво езотерично тайнство. Но кой ти гледа…

Преди нас – потоп

Освен някои изкривявания на реалността, преводачът е решил да пренебрегне всякакви утвърдили се в българския език транскрипции. Като започнем с фамозното „Бенилюкс“ в самото заглавие на книгата. Освен че Бенелюкс е утвърдена форма, тя съответства и на фонетиката на името. Но няма смисъл да търся логика при транскрипциите в тази книга.

Като се има предвид заглавието, останалото не би трябвало да е изненадващо. Херцозите са станали дукове, Московското княжество – „Московията“, валденсите – „валдензийци“, цистерцианците – „систерцианци“, Брьогел (кой знае защо) – „Брюгел“. Латинските имена също са затруднили преводача – Адриан е станал „Хадриан“, Констанций Хлор – „Констанций Клорий“, Корбулон – „Корбуло“ (ей, хора, на български тези крайни латински срички се затварят – оттам Аполо/Аполон, Като/Катон, Пуло/Пулон и т.н.).

За капак Беоулф е станал „Биулф“, а Алкуин – „Алкин“. А веригата супермаркети Делез – Делхайце! За последното ми трябваха няколко минути, за да го разгадая. :)

Виж, с „Авеснес“ (всъщност Авен) преводачът се е предал и е прибягнал до груба транслитерация. С „Domesday Book“ и дотам не е стигнал, а го е оставил в оригинал.

И това не е всичко

Като стана дума за „Алкин“, имената на хората са, хм… горещо превалцовани. Човекът е решил да не се напъва да мисли кой на какъв език говори, а да кръсти нещастниците наново по свое усмотрение. Така списъкът на бургундските херцози е населен с имена като „Годфри“, „Хенри“, „Джон“, „Антони“, „Чарлс Храбрия“, един хабсбургски император е станал „Франсис“, френският крал Шарл VI – „Карл“. Един брабантски херцог е „Джон“ и „Йохан“ на две съседни страници.

И светците не са пожалени – или някой е чувал за „Грегори от Тур“ или за „Доминик дьо Гюзман“ (това трябва да е Доминик де Гусман, основателят на доминиканския орден)? Сред третото съсловие си струва да се споменат убиеца Балтазар Жерар, станал „Герард“, и фамилията Моретус, станали на „Мореций“.

Че и начетен

И за да покаже, че страданията около превода не са го довели до смирение, преводачът е решил да поучи простите си читатели с ценни бележки под линия. В тях се казва, например, че центурион означава стотник, а „Канала“ – Ламанш (зер, не може да го напише направо така в текста).

Ако не знаете кой е Августин, в б.пр. може да разберете, че е „светец, един от бащите (sic!) на ранната Християнска църква“. Също така може да научите интересното за мен сведение, че Pax Romana е „мирен договор, налаган от Рим на покорените народи“. <тук гледам оцъклен>

К’во повече да кажа?

Останах без думи за заключение. Не знам колко са спестили издателите от превод и редактиране на тази книга, но следващия път, когато чуя да се оплакват, че не им купуват книгите, ще чуят от мен заучена фраза, която обикновено е запазена за кмета на София.