Цитат от Павел Милюков за отношението избиратели-политици (от „Българската конституция“, 1904; по ISBN 978-619-152-162-3, стр. 154-5). Тезата му е, че т.нар. личен режим е илюзия – хората гласуват за правителството, когато им е все тая – когато имат причина, гласуват за когото искат.

Българският избирател е безразличен към своя политически живот далеч не само защото е невеж и прост. Но като всеки народ демократ, като американците например, той гледа малко отвисоко на своите избираеми; те са негови слуги и нека те се псуват и се нахранват наред, само да си гледат работата и да не му пречат да си гледа и той своята. Тази гледна точка постоянно се подкрепя от обстоятелството, че до наши дни едва ли не единственото време и място, когато българският „данъкоплатец“ се среща със своя български политик – са изборите. На изборите горният етаж на българския политически живот влиза в допир с долния; на изборите обитателите на двата етажа неволно се научават да разговарят помежду си на един език, да си разменят обещания и услуги, да се приспособяват – или да приспособяват – едни към други; тук най-живо се проявява пропастта между конституционната практика и теория; илюзия се заменят от разочарования, разочарованията отстъпват място на деловата партийна тактика; и на изборите се реализират резултатите от местните влияния и отношения…

 Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

 
© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha