Интелектуалният упадък на десницата

Не става дума за предстоящите избори, а за по-едрия мащаб.

Заглавието се отнася за САЩ. Тези дни по темата е писал и Ричард Познър (Is the Conservative Movement Losing Steam?):

…it is notable that the policies of the new conservatism are powered largely by emotion and religion and have for the most part weak intellectual groundings. That the policies are weak in conception, have largely failed in execution, and are political flops is therefore unsurprising.

Но моделът се разпространява (глобализация, нали) – това е впечатлението ми от тази статия на templar. Странно е, когато, иначе разумен и симпатичен човек, се увлече в собствената си риторика и пренебрегне елементарната рационалност.

Следва обширен цитат:

Израел доказа, че една малка нация без държавна традиция, без военен опит, ако е достатъчно мотивирана може да създаде армия-мълния, която за 6 дни напълно да разгроми едновременно всичките си съседи, десетки пъти по-големи от нея. И вече 30 години поддържа образа на пълен военен хегемон в района, който не оставя никакво съмнение, че ще изличи всеки, който го провокира.

САЩ доказва, че патриотичното възпитание, традицията и култивирания професионализъм на армията може да осигури икономическа и политическа доминация във всяка точка на света.

Турция доказа, че една разкапана ориенталска медуза може да бъде превърната в мощна регионална суперсила, с ясна доктрина и единна нация, като се опре на армията.

Финландия доказа, че волята на една малка държава може да се опре на Червената армия.

Продължението на templar:

Както в повечето неща, и по отношение на армията България е изгубила пътя… някой ден там пак ще има парад на горда България, враговете на свободата ще треперят, а сенките на предците ще гледат благосклонно през маранята от керосинени пАри.

Моето продължение: България доказа, че способността да провеждаш шестчасов парад, не е от особено значение. Една малка държава може и да не се опира на Червената армия. Дори може да се откаже от съпротива преди Червената армия да е минала границата. Това е добър момент патриотичното офицерство на Негово величество да извърши (поредния) преврат, а военният министър да стане главнокомандващ, че и генерал-лейтенант. Нищо чудно, че после Червената армия те ползва за пушечно месо в състава на Трети украински. „Ориенталска медуза“, по-скоро.

Не може да си затваряш очите пред фактите от миналото и да кроиш грандиозни планове. През междувоенния период армията в България е същото котило политиканстващи интриганти, каквито се намират и сега в Латинска Америка. Поручици разсъждават за това, кое е полезно за нацията, и обмислят кой точно от висшестоящите да посветят в заговора (и да не уцелят, рискът не изглежда особено голям). Младши офицери се заканват да убиват царя и децата му, като се отказват на вратата му, едва ли не. Дамян Велчев през няколко години организира опити за преврат, осъждат го на смърт, той я избяга, я не си направи труда, после го амнистират и започваме отначало. „Въобще, анархия“, както е казал поетът.

Това, което искам да кажа, е, че най-обичам да ме взимат за идиот. Което е без особено значение (не за пръв път мрънкам). Същественият проблем е, че пласирането на глупава риторика в дългосрочен план е лоша стратегия за десницата – в това поле не можеш да се удържиш дълго срещу левицата, защото винаги ще те надскочи. Всъщност трябва да си гениален демагог като Буш, за да се удържиш дори за кратко.

Пак по темата от Гери Бекър: The Serious Conflict in the Modern Conservative Movement. (Американците съвсем са се омотали с изродената си политическа терминология…)

* * *

P.S. Ако някой има сериозен източник за сцената „генерал Луков се бие със сръбски полк“, бих бил много благодарен да го получа. (Сериозно.)