Не съвсем неутрално

От няколко дни хвърлям по някой поглед из блогове и форуми, тъй като започналата война в Грузия поставя България пред интересна (за мен, де) дилема. От една страна е прекият интерес от алтернативен достъп до енергийните източници в Средна Азия. От друга – традиционната българска подкрепа за правото на самоопределение (от Възраждането през Ньой до Крайова, малко позатихнала впоследствие, но отново потвърдена при отделянето на Македония).

За съжаление, почти не видях някой да поддържа някоя от двете тези. Спорът се води около някакви глупости: руснаците са добри/руснаците са лоши/всички са маскари. Витаят някакви странни идеи и слухове, които ме оставиха опулен.

Някой смята, че грузинците са мюсюлмани (някои са, но са малцинство) и в Русия ще се активизира ислямистки тероризъм. Друг мисли, че осетинците са мюсюлмани (някои са, но са малцинство). Трети казва, че Берия мразел осетинците и ги тероризирал (през 30-те години грузинците са изселвани от Цхинвали и са заменяни с лоялни към комунистите осетинци, викали му „коренизация“). Всъщност русофилите-антикомунисти винаги са забавна група. Някои дори твърдят, че Сталин е грузинец, следователно грузинците са лоши (особено забавно в случая, защото Сталин вероятно е от осетински произход).

Външно министерство, както обикновено, няма мнение. Изявление на говорителя в петък, общи приказки и ако може някой друг да свърши работата. Калфин направо ме разсмя, разправял по радиото, че посолството ни работело денонощно. Да го видя, няма да повярвам. А още в събота президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония излязоха с обща декларация. Все едно Грузия е на Балтийско море, а не на Черно…

И професионалните коментатори никакви ги няма. Явно ще трябва още да почакам.