Преди време Радан Кънев беше писал за филма „Amazing Grace“, сочейки го като пример за морално мотивираните действия в политиката. Сега смогвам да напиша защо реалният исторически пример не може да служи за това.

  1. Според филма, забраната на търговията с роби е резултат от постоянството на малка група ентусиасти. В действителност това е само крайният етап от обществено движение, започнало много преди раждането на героите. То има предимно религиозен характер и включва разнородни групи – презвитерианци, методисти, квакери, англикани-евангелисти (като Клафамската секта). Уилям Уилбърфорс е само видимото лице по време на парламентарните дебати.
  2. Прибързано е да се приема, че самото аболиционистко движение е водещо в забраната на търговията. Самият филм съдържа намек за това – Уилям Пит използва аболиционистите като плашило, докато идва удобният (чисто практически) момент за забраната – началото на Континенталната блокада.
  3. Във филма се твърди, че Англия няма интерес от забраната на търговията с роби, а я въвежда по чисто морални причини. Това също не е вярно. След отделянето на САЩ и началото на колонизацията на Индия робството има все по-малко значение (главно в Ямайка и Антилските острови). В същото време то продължава да е важно за противниците на Англия – САЩ, Франция, Испания – които понасят тежко забраната, наложена и на тях от британския флот.
  4. Филмът представя Уилям Уилбърфорс като милозливо въплъщение на Христос, което също не е съвсем вярно. Действително, повлиян от Клафамската секта в която членува, той е противник на робството, дискриминацията срещу католиците и лошите условия в затворите. В същото време до края на живота си поддържа високите мита върху вноса на храни. Политиката може да не е само данъчно облагане, но в случая Зърнените закони са основната причина за картината на Англия от романите на Дикенс и масовия глад в Ирландия (а и за писанията на Маркс, ако рече човек да рови).

Мисълта ми беше, че историята само изглежда лесен източник на аргументи в една или друга посока. Че когато към нея се подходи добросъвестно, тя рядко води до еднозначни изводи.

  4 Responses to “„Amazing Grace“ – и историята често е мръсна работа”

  1. мда, това си беше доста бозав филм.

    поздравления за добрия анализ!!!

  2. Последните дни се рових в модните напоследък тангристки безумия, поради което развивам алергия към популярни творения на историческа тема. Ще пиша скоро по въпроса.

  3. Здравей, чак сега виждам „репликата“ – пускай по някой линк в такива случаи:)

    Повечето неща, които пишеш, са безспорни.Но те не отменят факта, че Уилбърфорс е пример за изключителна отдаденост на политиката, мотивирана от морални съображения и подчинена на ясна кауза.
    Даваш пример със зърнените закони – аз съм на твоето мнение за техните последици (а и повечето задълбчени изследователи го споделят). Но за времето си те са били същностна политическа кауза на торите, убедени, че така защитават основния си гласоподавател – дребния и среден поземлен собственик.
    Уилбърфорс защитава тази кауза горещо, и няма никакви данни да е бил неискрен или да му е липсвало убеждение. Всяка политическа позиция може да е грешна, и тази – по нашия аршин – е била.

  4. И аз съм съгласен. Само отбелязвах, че искрените убеждения не винаги водят до добри резултати (и обратното). :)

    За връзките – мислех, че Blogger поддържа Trackback, но явно не е така. Ще го имам предвид.

 Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

   
© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha