Преди време Радан Кънев беше писал за филма „Amazing Grace“, сочейки го като пример за морално мотивираните действия в политиката. Сега смогвам да напиша защо реалният исторически пример не може да служи за това.
- Според филма, забраната на търговията с роби е резултат от постоянството на малка група ентусиасти. В действителност това е само крайният етап от обществено движение, започнало много преди раждането на героите. То има предимно религиозен характер и включва разнородни групи – презвитерианци, методисти, квакери, англикани-евангелисти (като Клафамската секта). Уилям Уилбърфорс е само видимото лице по време на парламентарните дебати.
- Прибързано е да се приема, че самото аболиционистко движение е водещо в забраната на търговията. Самият филм съдържа намек за това – Уилям Пит използва аболиционистите като плашило, докато идва удобният (чисто практически) момент за забраната – началото на Континенталната блокада.
- Във филма се твърди, че Англия няма интерес от забраната на търговията с роби, а я въвежда по чисто морални причини. Това също не е вярно. След отделянето на САЩ и началото на колонизацията на Индия робството има все по-малко значение (главно в Ямайка и Антилските острови). В същото време то продължава да е важно за противниците на Англия – САЩ, Франция, Испания – които понасят тежко забраната, наложена и на тях от британския флот.
- Филмът представя Уилям Уилбърфорс като милозливо въплъщение на Христос, което също не е съвсем вярно. Действително, повлиян от Клафамската секта в която членува, той е противник на робството, дискриминацията срещу католиците и лошите условия в затворите. В същото време до края на живота си поддържа високите мита върху вноса на храни. Политиката може да не е само данъчно облагане, но в случая Зърнените закони са основната причина за картината на Англия от романите на Дикенс и масовия глад в Ирландия (а и за писанията на Маркс, ако рече човек да рови).
Мисълта ми беше, че историята само изглежда лесен източник на аргументи в една или друга посока. Че когато към нея се подходи добросъвестно, тя рядко води до еднозначни изводи.
мда, това си беше доста бозав филм.
поздравления за добрия анализ!!!
Последните дни се рових в модните напоследък тангристки безумия, поради което развивам алергия към популярни творения на историческа тема. Ще пиша скоро по въпроса.
Здравей, чак сега виждам „репликата“ – пускай по някой линк в такива случаи:)
Повечето неща, които пишеш, са безспорни.Но те не отменят факта, че Уилбърфорс е пример за изключителна отдаденост на политиката, мотивирана от морални съображения и подчинена на ясна кауза.
Даваш пример със зърнените закони – аз съм на твоето мнение за техните последици (а и повечето задълбчени изследователи го споделят). Но за времето си те са били същностна политическа кауза на торите, убедени, че така защитават основния си гласоподавател – дребния и среден поземлен собственик.
Уилбърфорс защитава тази кауза горещо, и няма никакви данни да е бил неискрен или да му е липсвало убеждение. Всяка политическа позиция може да е грешна, и тази – по нашия аршин – е била.
И аз съм съгласен. Само отбелязвах, че искрените убеждения не винаги водят до добри резултати (и обратното). :)
За връзките – мислех, че Blogger поддържа Trackback, но явно не е така. Ще го имам предвид.