Вчера щях да пиша тук нещо дълбокомислено, но денят се разви така, че вече не помня какво. Поради което следват някакви текущи глупости.
***
Цяла сутрин се борих, за да извлека от един архитектурен чертеж малкото информация, която наистина ми беше необходима. Тази операция предизвика у мен засилващи се колики.
С времето придобивам някакво професионално отклонение и, преди да предприема каквото и да е, първо започвам да се чудя какви рискове от грешки биха възникнали (ако нещо може да тръгне накриво, нали, най-вероятно така и ще стане). Това изглежда е съвсем неприсъщо за архитектите. Как можеш да направиш сграда с 8 пешеходни врати, които имат 4 различни размера – 900/2000, 900/2500, 1000/2500, 1100/2500?
За самия чертеж не искам да говоря. Дори положението на прозорците не е котирано в плана. Всички размери са в сантиметри, все едно човекът никога не е правил стоманена конструкция. Доста вероятно, всъщност.
***
По-късно за успокоение изгледах една лекция на професор Галамбош, авторитетно име в стоманените конструкции в САЩ. Темата е plastic shakedown (май не съм го чувал на български), а финалът доста ме развесели. Нещо в смисъл „следващия път, когато някой ви каже, че конструкцията не излиза с 1%, вземете и го ударете с нещо по главата“.
Което ме подсети за един от сътрудниците на професор Седлачек, авторитетно име в стоманените конструкции в Европа, който беше написал небрежно в една сметка нещо като k = … = 1,024 ~ 1 : OK. Това доста ме беше впечатлило преди години, в началото на професионалната ми практика.