{{ic3|cleric-knight-workman.jpg|http://commons.wikimedia.org/wiki/Image:Cleric-Knight-Workman.jpg|неизв.|http://commons.wikimedia.org/wiki/Image:Cleric-Knight-Workman.jpg|pd|200}}

Преглеждайки натрупаните през уикенда наноси в блоговете, които гледам да следя, попаднах на един коментар на Longanlon, който ме развесели и ме поизвади от кисело-циничното настроение, предизвикано от актуалната политика.

Става дума за рутинен спор за/против Библията, дискусията тече вяло, двете страни подхвърлят добре известни аргументи. Интересното е, че за да отхвърли едно клише (християнството, като фундамент на съвременната цивилизация), Longanlon прибягва до няколко други – античната демокрация, догматичното Средновековие, либералната Реформация, Ренесансът като период на разцвет.

А клишетата са си клишета – свръхопростени модели, които нямат особена практическа стойност. Гръцката демокрация е включвала по няколко процента от населението и днес би минавала за олигархия, за Рим няма нужда да се говори. Реформацията (и успоредната Контрареформация) довеждат до стриктното прилагане на религиозните ограничения на битово ниво, нещо, което не е било масово дотогава. Ренесансовото изкуство е финансирано с парите от най-долната точка в моралната дегенерация на Католическата църква.

За Средновековието не искам да говоря. Чудя се колко време трябва да мине (наскоро станаха 64 години от смъртта на Марк Блох), за да се превърне съвременната медиевистика в клише, използвано в подобни спорове. :)

Та, търкаляйки тези неща през главата си, рекох да напиша два реда за една книжка, която четох преди няколко седмици:

Дюби, Жорж. Трите съсловия и въображаемият свят на феодализма. Средновековните общества. София, Кама, 2007, 376 с. ISBN 978-954-989-097-6

Въпреки че мисълта на автора тече твърде лъкатушно за моя вкус (хехе, затова не чета блога си), а и на места има смешни марксистки пасажи, книгата си струваше прочитането. Не толкова заради конкретното съдържание, а заради демонстрацията на това, за което става дума по-горе – погледнати в по-едър мащаб, обобщените схеми често се разпадат.

Основната теза на автора е, че разделянето на обществото на три съсловия (аристокрация, духовенство, селяни) никога не е съществувало на практика, а е идеологическа схема, която се налага на теоретично ниво и то едва в последните десетилетия на Средновековието. Ограничавайки се до Северна Франция, той разглежда появата, изчезването, възраждането в нов контекст и постепенното налагане на тази идея, от която по-късно се появяват съсловните Генерални щати.

Реална или не, трисъсловната схема явно е устойчиво клише, достатъчно издържливо на идеологическо третиране. Още имам спомен от читанките ми, в които имаше прабългарски боили с кожени шапки, шамани (каквите вероятно изобщо не е имало) и дрипави (класово неосъзнати) селяци. :)

 

  4 Responses to “Въображаемият свят на феодализма”

  1. Ясно е, че никой период в историята няма еднозначно влияние върху развитието на обществото, че периодите се преливат и връзките между тенденциите в тях не са толкова прости, колкото ги изкарвам. Пък и медиевистиката не ми е силната страна…

    Само че с мението ти за античността силно не мога да се съглася.

    Макар и в кърваво време, тези две култури са били много по-близко до идеята за демокрация и индивидуални права, от всяка друга култура в историята на света преди нас. А съдебната система на Рим (съществена за защитата на всяка индивидуална свобода) е послужила за основа на съвременната съдебна система (поради правистите учат дисциплина Римско право).

  2. А аз смятам, че грешиш, но е трудно да се аргументирам накратко. И атинският, и римският вариант са свръхколективистични, сравнени, да кажем, с 9 век в Западна Европа.

    Прав си само за влиянието на римското право върху съвременните континентални системи. Но англосаксонският модел показва, че това съвсем не е единственото решение.

  3. Да, определено разпространените представи за историята и понятието за прогрес са стереотипно-учебникарски. Но не думай, и съвременната медиевистика не трябва да се превръща в клише, изобщо каквито и да е клишета са вредни :) По-добре да се учим на критическо мислене и широк кръгозор…

    Римското право е важно за съвременното европейски право така, както бихме казали, че християнството е важно за съвременната европейска култура, тоесто от това не следва непременно, че тези две предходните са „демократични“.

  4. Ами, не знам дали всички клишета са вредни (това е пример за критическо мислене :)). По-скоро са част от еволюцията на познанието. Изглежда самата критика има нужда от опорни точки – приемаш дадени предпоставки и от тази позиция преразглеждаш даден въпрос. След това приемаш други предпоставки и преразглеждаш предишните и т.н.

 Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

   
© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha