Както вече казвах веднъж, „последните седмици изчетох доста книги“. Всъщност изкарах десет дена без Интернет и без уебсървърчето на лаптопа ми, и без самия него. Та, освен че изчетох десетина книги, сега имам и доброто желание да понапиша нещо за тях. Дали ще стане не е ясно.

Първо тази:

Букарски, Алекс. Люде, на които не им се отваря парашутът. София, Словото, 2008, 208 с. ISBN 978-954-933-722-8

За статистиката – първата македонска книга, която чета. Имам предвид от РМ, изключвам Талев или Вапцаров. А като гледам новините, може би и Дехлави. :) Глобализация, викат, тази година за пръв път гледах македонски, румънски и чадски филм.

Преди да седна да пиша, реших да проверя какво вече е писано, за да не се повтарям (мързелът е водещ мотив при мен). Това го разбрах, това не го разбрах (но пък и аз песимизмът трудно го забелязвам, по-оптимистична книга от „Чужденецът“ не съм чел). Това горе-долу съвпада с моето мнение.

Преди издаването на книгата бях чел един-два текста на Букарски, така че имах представа какво да очаквам. Резултатът надмина очакванията ми – в смисъл, явно не съм бил уцелил най-добрите един-два текста.

Добри неща:

  1. Човекът звучи естествено. На пръв поглед това не е кой знае какво, но наблюденията ми върху български автори показват, че трудно се постига. Разбира се, в това отношение езиковата и културната бариера поставя чуждите автори в по-благоприятно положение, но в случая бариерата изглежда доста ниска.
  2. Затова пък не звучи назидателно. <Колики при спомена за последния ми опит да чета Стефан Цанев.>
  3. Сюжетите са правдоподобни. Няколко сцени се вместват 1:1 на Бигла (улицата, не планината) през 94-та. <Удивление при спомена за изсмуканата от пръстите история в "Черната кутия".>
  4. Мисля, че преводът се е получил доста добре. Въпреки или заради малко рискования подход.

Недобри неща:

  1. Следващия път е добре трето лице да мине през текста и да понамести запетайките, тук-там и определителния член. По скромния ми опит, почти изключено е да преведеш нещо и да успееш сам да си оправиш правописа. Технически проблем, явно – вече знаеш текста почти наизуст и всъщност не четеш, просто преминаваш механично през него.

Неясно какви неща:

  1. Книгата ми напомни „Улица към предградието“, един сборник на Александър Томов (честно казано, не видях нищо общо с Буковски или Селинджър). Това е добре, защото „Улица към предградието“ се е получил. Не е добре, защото няколкото други книги на Александър Томов, които съм чел, не струват.

Толкова засега. Ще гледам да прочета и следващата му книга.

 

  10 Responses to “Алекс Букарски”

  1. The best Macedonian writer is Z. Kujundziski. Bukarski is a third class author.

  2. @Chitatelka: Първото е възможно, но е твърде трудно да се купи негова книга в София. С второто не съм съгласен, по-скоро е second class с възможност за подобрение. :D

  3. Спас Колев, you are right. Bukarski is second class.

  4. Колев благодарам за рецензијата. Во суштина мојата книга е треш книга, напишана на 19 години. Се изненадувам зошто во Бугарија толку многу паника дигна?

    Иначе ко за информација Z. Kujundziski е геј писател и геј икона во Македонија.
    Каде да се појави неговото име, геј лобито силно го поддржува.
    Можно е да продолжат со оставање на нападни коментари и јас да би бил на твое место сериозно би се мислел да воведам модерација. – Поздрав.

  5. @Алекс Букарски: Не ме притеснява никак. Аз вярвам, че неотменимо право на всеки човек е сам да се направи за резил. :)

    Интересът към книгата изобщо не е изненадващ. В България не се издава почти нищо, идващо от Македония, а сигурно половината хора, които познавам, имат по някой дядо от там (но това е друга тема).

  6. Aleks Bukarski is nothing but.

    He is the Aristocrat of the urban art, the most courageous and fresh author in Europe today. He has more artistic flair and poetic justice in his work than the any other street wise or academically papered writer lamenting in anonymity of the vacuumed world he depicts in his stories with more vigor and passion we have seen in ages. He is the true Avangarde. He will transcend the level of his narrow minded contemporaries and the local boundaries. He has a future.

  7. Sorry I did not spell check :) in the heat of the moment

  8. „Z. Kujundziski е геј писател и геј икона во Македонија“???????!! Првпат слушам… Алекс Букарски, веројатно си го измешал Жарко со еден друг млад и благонадежен македонски списател…. Сешто ќе прочиташ од необразовани и неинформирани особи.

  9. Защо някои хора тук пишат на развален български?

  10. @Иво: Хората тук могат да пишат както намерят за добре. А ако имате проблем с някоя от трите книжовни норми на българския език, не е тук мястото да се оплаквате, аз нямам нищо общо със създаването им.

 Leave a Reply

(required)

(required)

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

   
© 2012 Не съвсем неутрално Suffusion theme by Sayontan Sinha