{{ic|kiip_20080806.png|Началната страница на официалния сайт
на КИИП, 6 август 2008
© 2003-2008 КИИП|}}
Пак ще злорадствам. Подзаглавието трябва да е „Едно добро начало“. Какво да се прави, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), първата организация след ДПО „Септемврийче“, в която съм принуден да членувам зорлем, неизбежно събужда топли чувства в душата ми.
На 24 юли, след сигнал на колега, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е наложила на КИИП глоба от 30 хиляди лева за косвено определяне на минимални цени. От самата КИИП хленчат жалостиво. Иска ми се да обжалват решението по съдебен ред, за да им погледам сеира.
Пълният текст на решението е публикуван тук (.doc формат, черна точка за КЗК).
…Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране представлява решение на сдружение на предприятия, което може по своя характер да засегне търговията между държавите- членки на ЕС и има за предмет предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията.
…националната законова рамка и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, т. 7 ЗКАИИП, улеснява поведението на КИИП, водещо до нарушаване на правилата в областта на конкуренцията… Камарата надхвърля предоставените й функции като отива по-нататък в сферата на забраненото от гледна точка на конкурентното право поведение.
…прякото или косвено определяне на цени, елементи на цени или други търговски условия по същността си е най-тежкото нарушение на правото на конкуренцията, с възможност да причини най-тежък антиконкурентен ефект върху съответния пазар.
В крайна сметка КЗК установява, че Методика за цените изобщо не трябва да има:
1.УСТАНОВЯВА, че чл. 6, т. 7 (респ. чл. 20, ал. 1, т. 5) от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране противоречи на действието на чл. 3 ДЕО и чл. 10 ДЕО, във връзка с чл. 81 ДЕО, поради което по силата на върховенството на общностното право чл. 6, т. 7 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране не следва да се прилага.
Поради смекчаващи обстоятелства (подлъгани били от закона ?!), глобата е само 30 хиляди лева. Според мен, твърде малко за потенциалните щети от действието им. Само членския внос на КИИП, нищожна част от обема на пазара, е около 1 милион лева. Дори промяна на цените от 1% вероятно е в порядъка на стотици хиляди.
Но, макар и с малко, пълзящата фашизация трябва да се бие през пръстите при всеки повод. КЗК е от малкото държавни органи, които проявяват някакво желание за това.
2.Налага имуществена санкция в размер 30 000 лева на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗЗК и чл. 81, ал. 1 ДЕО.
И накрая:
3.Постановява прекратяване на нарушението по т. 2.
КИИП, естествено, са си строшили краката да изпълнят последната точка – виж илюстрацията. Да не говорим да уведомят членовете си, че няколкото хиляди книжки с въпросната Методика вече не са в сила. Иначе умират да ме спамват с SMS-и за коледни коктейли и други подобни глупости…
КАМАРАТА НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ НЕ Е НАРУШИЛА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
С Решение №1856/11.02.2009 г. и Решение №7732/11.06.2009 г. Върховният административен съд на Република България постанови, че чрез приетата Методика за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране КИИП не е нарушила Закона за защита на конкуренцията и Договора за създаване на ЕО.
Прочетете отново решенията на съда – той не казва, че КИИП не е нарушила ДЕО, а че КЗК няма компетентност по въпроса.
Иначе е ясно, че действията на КЗК са само козметични операции върху създадения със закона злокачествен тумор.
Въпросът с методиката за определяне на възнагражденията на инж. и архитектите е интересна. Самото съществуване на възможност някой предварително, а не според конкретната ситуация, да налага вижданията си как следва да се ценообразува и амбициозно начинание. Това амбициозно лице неминуемо се е обрякло да се сблъска с негодуванието на околните. Интересното е, че кат гледам смята, че е готово за да понася последствията от поведението си.
Най-обичам да действам с това което е прието да е най-голямата сила на някого. Следствие от това ми увлечение и изпратено любезно заявление за достъп до обществена информация до КИИП със следното съдържание описано по-долу. Възникна непреодолима пречка за да се изиска описаната по-долу информация от КИИП. Оказа се, че камарата не си проверява пощенската кутия. Това е непреодобичо препятствие нещо да се изиска от някого писмено.
Прието е, че подобни непреодолими пречки да се решават от съд. Изхождайки от това приемане КИИП е поканена да си вземе писмото на 18 януари 2010 год в 15:00 часа на открито съдебно заседание по административно дело 6848 от 2009год по описа на Административен съд София град, на адрес ул. Георг Вашингтон №17 в гр. София.
Ето го и текста на заявлението, което КИИП не ще да приеме с поисмо: ….
До председател на управителния съвет на
Камара на инженерите в инвестиционното
проектиране
Адрес: бул. Хр. Смирненски №1, гр. София 1164
От Георги Владимиров Шумаков
Адрес: п.к. 31, гр. София 1715
Заявление за достъп до обществена информация
Дата 31 август 2009год
Ползвам услуги на инженери в инвестиционното проектиране. Като потребител на такива услуги ми е направило впечатление някои странни обстоятелства при договарянето на хонорара на съответния инженер в инвестиционното проектиране. Всеки път щом поискам определена услуга съм разпитван за неща, които ми е трудно да проумея как влияят върху определяния хонорар. Например, за геодезическо замерване на една и съща едноетажна сграда, разполагаща с шест ъгъла един инженер-геодезист ми направи предложение за хонорар от 300лв, съобразно методика, а втори, който подробно ми обясни как е длъжен да ценообразува по същата методика, първо ме запита каква е площта на сградата и после ми предложи хонорар от 350лв. И в двата случая ми бе обяснено, че това е минимален хонорар, съобразно методиката и няма как да не го заплатя, в случай че желая да получа услугата. В мен логично се появи въпроса, как щом по една и съща методика се смята себестойността на дадена услуга е възможно да се получат две различни суми и то с разлика от надхвърляща 15%.
От така описаното бихте могли да установите, че имам определено съмнение за качествата на издадената методика от КИИП. Разбира се това ми мнение не се основава на достатъчно факти и е възможно да е неправилно. За да си създам еднозначно мнение за дейността на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране при изработване на методиката за определяне на себестойността на услугите предлагани от инженерите в инвестиционното проектиране ми е необходима малко информация. Чл. 5 от методиката изброява видовете разходи, които се включват в себестойността, а в чл. 6 са предвидени четири възможни начини за нейното изчисляване, по т. 4 – остойностяване на преките разходи на труд с часовите ставки, посочени в чл. 19 ал. 1 от методиката. Глава Четвърта на методиката фиксира конкретни коефициенти, проценти и часови ставки при определяне на себестойността при специфични условия на проектиране. Налице се огромно количество крайни числа – часови ставки, коефициенти, проценти и т.п. чрез които камарата е определила себестойността на съответните услуги. Целта е да науча как са получени тези крайни числа. Възможно ли е например в тях да има грешка и всъщност себестойността да е по-висока от предложеното или по-ниска!? Ясно е, че нямам съставено еднозначно мнение по въпроса.
1.
Бих желал да получа всичката (виж значението на думите „всички“ и „всичко“ в Български тълковен речник) съхранявана информация изясняваща как е получено всяко едно число от методиката за ценообразуване касаещо себестойността на дадена инженерна услуга в инвестиционното проектиране. Например как е получена минималната часова ставка, как е получен процента от стойността на даден строеж определящ себестойността на дадена услуга, как са получени коефициентите за различните работи, как са получени стойностите във функция на квадратурата на строеж или друг параметър. С една дума всичко касаещо изработката на методиката свързано със заложените в нея числа, приети (!) за себестойност на услугите или определящи последната. Целта е да си съставя еднозначно мнение за качеството на методиката, съответно как камарата на инженерите е спазила закона изискващ да определи методика за определяна на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги, съгласно чл.6, точка 7 от ЗКАИИП.
Желая да получа всички документи (виж значението на думата „всички“ в Български тълковен речник) касаещи сега действащата методика. Няма как да не съхранявате тази информация или да не разполагате с данни за местонахождението й, защото тя е залегнала в методиката. В противен случай, определено ще си съставя мнението, че КИИП не си е свършила работата, което препоръчвам да избегнете.
Законодателят е разпоредил в чл. 25, точка 2 от ЗДОИ, че заявлението за достъп до обществена информация следва да съдържа описание на исканата информация, а не например „точно“ нейно описание или конкретни документи. Което е много логично, защото заявителят е в неравнопоставено положение спрямо задълженото лице, което фактически разполага с информацията. От житейска гледна точка, вменяването на утежняващи задължения към заявителя на първо място следва да намерят отговор на въпроса, а в състояние ли е той да ги изпълни!? Препоръчвам, на участниците (не зависимо кои ще бъдат те) в производството за достъп да се съобразят с отговора на този първостепенен въпрос. Поставянето на утежняващи бюрократични изисквания при предоставянето на достъпа до информация влиза в противоречие с основата на която е стъпил и от която са преписани принципите на ЗДОИ. Препоръчвам на бъдещите участници в производството по достъпа да не стигаме до изясняването на тези принципи, особено щом се касае за информация от която да си съставя собствено мнение за подзаконов акт засягащ неограничен кръг от лица.
С информацията ще си съставя и собствено мнение за качеството на методиката, съответно работата на камарата. Това е важна за мен информация и препоръчвам да не се противите да я предоставите. Ефективността на работа е определяща в период на икономическа криза. Аз следва да мога да си съставя собствено мнение за това как най-общо работят проектантите, колко са ефективни и как това следи камарата. Последното може да се окаже важно за просперитета на гражданите като цяло.
Информацията желая да получа на хартиен носител във формата на копия от съхраняваните при Вас документи или ако това е невъзможно във вид и обем имащ самостоятелно значение, като предоставите и доказателствата за тази невъзможност. Бих желал да заличите и не ми предоставяте тази част от нея която е защитена от закона,засяга лични данни на трети лица или е търговска тайна засягаща трети лица.
В случай, че за части от информацията е предвиден друг ред за достъп бих желал подробно и много внимателно да я опишете, да ме запознаете с реда за достъп до нея, както и със стойността на услугата с цитирана тарифа или друг регламент. Следва ясно да разберете, че за момента аз не разполагам с никаква информация от поисканата и ми е трудно да си съставя каквото и да било мнение за дейността на камарата.
В случай, че не разполагате с част от исканата информация бих желал да посочите разполагате ли с данни за местонахождението й, съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ.
Протокола съгласно чл.35 (2) от ЗДОИ искам да получа по пощата. Подписаният от мен ще бъде върнат обратно по пощата, в случай, че Ви е необходим. В случай, че това не е безплатно включете го в стойността на дължимото по чл. 20 (2) от ЗДОИ.
Информация за дължимото съгласно чл. 20 (2) от ЗДОИ желая да получа по най-евтиния начин. Имайте предвид, че личното ми посещение е най-скъпия начин и ще поискам възстановяване на разходите ми в случай, че се установи, че е могло да бъде избегнато това лично посещение. Заплащането желая да направя по банков път.
Обръщам вниманието Ви, че информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ. Възможен Ваш отказ да ми бъде предоставена желаната информация на основание, че тя е служебна тайна задължително бих желал да мотивирате позовавайки се на съответния закон определящ исканата информация като служебна тайна. Липсата на мотиви безсмислено ще натовари съдебната власт, което препоръчвам да недопускате.
Своевременно Ви уведомявам, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, съгласно чл.28, ал.1 от ЗДОИ. Съгласно чл.58, ал.1 на Административнопроцесуалния кодекс, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ за достъп до обществена информация е недопустим, съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6773 ОТ 12.07.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 4276/2005 Г., V ОТД. НА Върховен административен съд на Република България) и подобен би натоварил излишно съдебната власт, което не бих Ви простил.
КИИП представлява задължен да предоставя информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) субект. Това е така, тъй като КИИП попада в категорията публичноправен субект, различен от държавните органи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Според правната теория такива субекти са всички институции, които не са включени в системата на държавните органи, но на които, по силата на закон, е възложено изпълнението на властнически функции или упражняването на административни правомощия в определена област. Безспорно е, че КИИП осъществява такива функции по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Щом съществува по силата на закон, нещо повече – Законодателят е отдал предпочитанието си само към тази камара, която за момента е и единствения регулатор на пазара на проектантски инженерни услуги, следва тя да бъде възможно най-достъпна за гражданки контрол. Тази й достъпност следва да разберем в настоящето производство по достъп до обществена информация. Исканата информация в своята същност е обществена и пряко касае една от основните дейности на камарата като регулатор на пазара за която всеки гражданин е в правото си да си състави собствено мнение. Гражданите имат право на информация от учреждение създадено със закон, по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Свободата на изразяване на всеки включва правото да се получава и разпространява информация, което е гарант за свободното развитие на гражданското общество.
Съгласно чл. 16 от ЗКАИИП, Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране се представляват от председателите на управителните им съвети, а в тяхно отсъствие – от определени от тях заместник-председатели. Поради тази причина заявлението е адресирано именно до председателя на управителния съвет на КИИП.
С преамбюла на Конституцията от 1991 г. народните представители в Седмото Велико Народно събрание изрично са заявили, че изразявайки волята на българския народ те издига във върховен принцип правата на личността и нейното достойнство. На следващо място, пак в преамбюла на Конституцията, народните представители в Седмото Велико Народно събрание са прогласили своята решимост да създадат демократична и правова държава. Щом като правата на личността и нейното достойнство са върховен принцип в Република България, а правото на информация е конституционно прогласено (т.е. основно човешко) право на всеки гражданин, за държавните органи и органите на местното самоуправление, както и за всички останали субекти по чл. 3 ЗДОИ, съществува задължението при осъществяване на своята дейност да предоставят информация на гражданите и юридическите лица. Това задължение държавните органи, лицата на които законово са възложени някакви публичноправни функции и органите на местното самоуправление изпълняват по ред, определен със закон, а този закон е Законът за достъп до обществена информация. Затова при бездействие на държавен орган или лице със законово възложени публичноправни функции първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали това бездействие е допустимо, дали с него съответният орган или лице не изразява едно неуважение към подателя на заявлението, което да е в крещящо противоречие с цитирания по-горе върховен принцип за достойнството на човека в Република България.
Георги Шумаков