Изборен туризъм

Заради изборите, последните две недели трябваше да отида до района на моя „настоящ адрес“ в Лозенец. Това е място, където не живея от 10 години и което посещавам средно 1-2 пъти в годината. Ето впечатленията ми от пътуването:

1. В почивен ден районът е общо взето нормално проходим. Явно задръстванията се дължат на хора, тръгнали да си вършат работата.
2. Запустелите покрайнини на Южния парк, в които прекарвах голяма част от времето си преди 20 години, са изчезнали. Освен новото американско посолство се виждат поне три реда блокове. Някой ден може да разузная пеш колко навътре са стигнали. Във всички случай локвата с жабите и няколко от по-предните боклучарници са изчезнали. Но изглежда 2-3 от циганските къщи още си стоят.
3. Строителството на жилища без гаражи дава очаквания резултат. Изглежда повечето купувачи идват от места, където няма проблеми с паркирането, и затова са склонни да плащат относително високите цени, след което с години да се мъчат всеки ден. На 2-3 места едвам се промъкнах между паркирали от двете страни на улицата коли, за късмет на едното място някой вече беше счупил едно странично огледало. Някъде там на времето един човек отглеждаше зайци.
4. На входа на училището, в което гласувам, имаше лозунг: „Достоен труд, достойни заплати“. Явно е свързан с учителската стачка, но не разбрах какво точно означава – има две възможности: трудът им е достоен и затова искат достойни заплати или искат и труда и заплатите им да станат достойни?
5. По повод гласуването отидох в Била на булевард „България“, а не в обичайната – в Младост. Сложили са коледна украса – Дядо Коледа обесен на въже на фасадата. Виждал съм нещо подобно и на други места, но не разбирам какво искат да кажат.
6. На връщане минах по разшираващия се Околовръстен път. На пръв поглед работата напредва с прилична скорост, макар че, доколкото мернах лятото възела над Филиповци, турците на магистрала Люлин имат по-сериозен подход. При втори поглед се забелязва обичайната стратегия при строителство на пътища – „на работата лекото, на баницата мекото“. В правия участък пред Ботаническата градина вече асфалтират новото платно, а възелът на Черни връх не е пипнат – на бъдещото му място цигани цепят дърва.