Чета тук как някакъв доцент от Търновския университет хленчи, че му били откраднали историята, зер няма да има какво да преподава вече. Да не остане назад от гърците.
А ето какво пише един професор от Софийския университет преди близо век:
Историята на Охридската църква е история на осемвековна духовна независимост, бих казал духовна суверенност на Македония. Политическата власт в тази земя била турска, но духовната е принадлежала на самата нея в лицето на народната ѝ църква, която е обхващала по-голямата част от тази земя и чието паство е съставлявало грамадното мнозинство в нея, както е и днес…
Автономистичният дух на Македония не е нов, а е рожба на нейния исторически живот. Той бил развиван от автокефалната Охридска църква. Историята на последната ни уверява, 1) че Македония има право и е способна и за политическа самостойност тъй, както е могла да съществува 8 века като независима духовна организация; 2) че, както в старо време е била основа за духовно обединение на балканските народи, тъй и сега тя може да се превърне от ябълка на междубалкански раздори в звено на общобалканско братство.
Джуджетата, викат, виждали по-далеч, но когато са стъпили върху нечии рамене.
{ 10 } Коментари
Линкът не ми се отваря. Иначе за професорът от СУ, да не би да става дума за С. С. Бобчев? Л. Милетич?
Оправих връзката.
Професорът е Снегаров. Често се забравя, че независимостта на Македония е традиционна българска кауза.
Отминавам обидните квалификации, но недоумявам за какво „хленча“?! Протестът е, че Македония се опитва да си присвои за кой ли път изконна част от българска история – тази на Охридската архиепископия „на цяла България“, както е наричана тя до 1767 г., до края на съществуването си. И това е именно по академик Иван Снегаров, но явно Вашата цел да правите някаки нелепи подмятания. Не може от една българска духовна институция да се прави … антибългарска, толкова ли е трудно да го разберете?!
Да, аз съм този „някакъв доцент“, пропуснах да се представя, респектиран от Вашата ерудиция и такт…
Целта ми е по-нелепа дори от ерудицията ми, по тези въпроси нямам никакви претенции. :)
Но наистина ми е трудно да разбера как Охридската архиепископия е в по-голяма степен част от историята на някой, роден в Пловдив, отколкото на друг, роден в Щип.
Не е толкова трудно за разбиране – какъв Щип, какъв Пловдив, моля Ви се… Охридската патриаршия /от 1019 г. архиепископия/ е директната наследница на престолите в Плиска и Велики Преслав /Дръстър/. През 971 г. патриарх Дамян бяга от Дръстър в свободните земи, незавладени от Византия. Това е историческата истина. Всичко друго е македонизъм, въпреки че май не го разбирате…
Естествено, че е директна наследница (макар че самата тя набляга на хипотетичната връзка с Юстиниана). Но как от това следва, че не е част от историята на тези, които се самоопределят като македонци?
Аз виждам нещата така – през 1913-18 едни хора решават да се махнат от Македония, други решават да останат и да живеят там, както могат, но историята им няма как да не е обща.
Да, тя е част от историята и на онези, които се самоопределят като „македонци“, спор няма. Проблемът е друг – на тях продължава да им се внушава, че „тяхната“ Охридска архиепископия е „самостойна македонска църква“, която няма никаква връзка с България. Това, разбира се, е абсолютно невярно. Апелът /или протестът/ не е към нея, нито към „македонците“, а към нашия Свети Синод. Той трябва да поеме инициативата, да осъществи срещи с архиереите от Скопие, а не да върви след… Сръбската патриаршия /в исторически и богословски план тя е „дъщеря“ на Българската църква, и то в „охридската епоха“!/ и да се крие зад формалния аргумент за единството на Светото Православие. Толкова ли е трудно това? Тази пасивност е нежелателна и дори контрапродуктивна. Нека си спомним как действат нашите архиереи на 3 април 1860 г., какви бяха идеите и делата на Иларион Макариополски, Методий Кусевич, Авксентий Велешки, Натанаил Охридски… Желая Ви всичко най-добро!
Прочетете предговора на Иван Божилов към фототипното издание на Иван Снегаров и ще разберете смисъла на цитата, който Ви е впечатлил. Що се отнася до обидните квалификации, оставям ги на Вашето чувство за справедливост и непогрешимост… Светли Великденски празници!
@Пламен Павлов: Съжалявам, ако съм Ви обидил, това би се дължало на неумелата ми реторика, а не на някакъв умисъл. Обикновено се изразявам не много ефективно и понякога се налагат допълнителни пояснения.
Смисълът на двата реда по-горе е да покажат незадоволството ми от твърде лесното отричане на една установена традиция в българската обществена мисъл (автономизмът). Което от своя страна е част от една по-обща тенденция на конюнктурен псевдопрагматизъм, за която не искам да говоря в момента. А да се опитвам да обидя лично човек, когото не познавам, няма абсолютно никакъв смисъл.
Поздрави и искрени извинения, ако съм Ви засегнал.
{ 1 } Trackback
[...] че от седмици не съм правил никакви нелепи подмятания и веднага се коригирам с два цитата (подчертаването е [...]
Добавяне на коментар